На 6 юни преди 21 години от този свят си отиде един достоен страдалец, една душа, изплакана в стих - поетът ДАМЯН ДАМЯНОВ, който накара няколко поколения да се влюбят в неговата поезия и да открият себе си чрез нея. И днес великите стихове на Дамянов продължават да ни вдъхновяват и да ни правят по-добри.



Едно изключително съкровено първо стихотворение на ДАМЯН ДАМЯНОВ от първата му стихосбирка „Ако нямаше огън“, издадена през 1958 година. В предговора към нея той споделя, че пише стихове с едничката мисъл да събори стената между себе си и хората. "Аз не мога да стигна до тях. Нека песните ми отидат и да им кажат,че ги обичам" - изповядва поетът. И наистина неговите песни стигнаха до нас, хората, и ние му повярвахме!
Велик е!

Когато съм дошъл на този свят,
донесли ми икона, а от нея
смъртта ме гледала и викала: „Назад!“.
Животът спрял я: „Нека е сакат, но той е мой!
Аз искам да живее!
И като броеничени зърна
години се занизаха подире.
Но в черния им наниз аз една
незрима перла почнах да съзирам.
Това е мойта обич към света,
от който ме дели един прозорец.
В гърдите ми на песен стана тя
и нов прозорец към света отвори.

тези стихове са много негови - позволявам си да го кажа/напиша

не съм познавач на лириката на Дамянов,но това е много истинско и съдбовно за него

сещам се преди 30 години, когато бях средношколец как четях на момичета стихове на Дамянов

разбира се, момичета които щяха да ги оценят... за други моми - друго