Най-четени
1. cchery
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
Най-активни
1. sarang
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
Постинг
16.04.2012 21:52 -
"...Няма много лакомства в пакета..."
Автор: tsanynka
Категория: Лични дневници
Прочетен: 3203 Коментари: 6 Гласове:
Последна промяна: 16.04.2012 21:55
Прочетен: 3203 Коментари: 6 Гласове:
16
Последна промяна: 16.04.2012 21:55
Ценното време на зрелостта
Марио де Андраде
Преброих годините си и открих, че ми е останало по-малко време на този свят от времето, изживяно досега.
Чувствам се като онова момче, което е спечелило пакетче лакомства. То изяжда част от тях бързо и с удоволствие, а когато забелязва, че му остават малко, започва да ги поглъща бавно, да се радва на всяка хапка. Подбира внимателно мига на поредния пир, предвкусва го, усеща с всяка своя клетка, до най-дълбоките фибри на организма си, сладостта на лакомствата.
Вече нямам време за безкрайни срещи, където се дискутират статути, норми, правила, начини на действие, вътрешни регламенти, с пълното съзнание, че разговорите няма да доведат до никъде.
Вече нямам време да понасям абсурдни личности, които, независимо от възрастта си, не са пораснали. Нямам време да се занимавам с посредствености. Нито пък искам да присъствам на събирания, където дефилират напомпани его-та.
Не толерирам манипулатори, интересчии, кариеристи, маневристи. Ядосват ме индивиди, които се опитват да дискредитират по-кадърните, за да си присвоят техните места, да си припишат техните таланти и постижения.
Ненавиждам да бъда свидетел на борбата за по-важно място, да наблюдавам ефекта, който тя предизвиква сред по-амбициозните. Презирам хората, които не спорят за съдържания, а за титли. Времето ми е прекалено ценно, за да се занимавам с титли.
Искам есенцията, ядрото, същността, душата ми бърза... Няма много лакомства в пакета...
Искам да живея до човечни хора, много човечни, преди всичко друго, човечни. Хора, които обичат да се смеят на грешките си. Които не се суетят около успехите си и не се самозабравят. Които не се смятат за избраници, за елит, превъзхождащ останалите. Преди наистина да са станали такива. Които не бягат от отговорностите си. Които защитават човешкото достойнство. Които не искат нищо друго, освен да вървят редом с истината и справедливостта, честта и достойнството.
Есенциалното, основното, простото, обикновеното, натуралното най-базисното, това е, което прави живота ценен. Което прави пътешествието ни на този свят да си струва.
Искам да се обградя с хора, които знаят как да докоснат сърцето на другите и могат да го направят. Хора, които не са се ожесточили от жестоките удари на живота, а са израснали с една мекота в душата. Които нещастието е направило по-мъдри.
Да, бързам да живея с интензивността, която само зрялата възраст може да ми даде. Искам да не пропилея нито едно от лакомствата, които ми остават. Сигурен съм, че ще бъдат още по-сладки от тези, които досега съм изял.
Целта ми е да стигна до края спокоен, в мир с любимите си същества и с моята съвест. Надявам се, че това един ден ще стане мечтата на всички ни, защото така, или иначе, ще стигнем до края… А защо да не бъде с радост и удовлетворение? Превод: Марион Колева
*****
Марио де Андраде
(1893–1945)
е бразилски поет,
романист, музиколог
и критик.
Той е един от
основателите на
бразилския модернизъм.
Марио де Андраде
Преброих годините си и открих, че ми е останало по-малко време на този свят от времето, изживяно досега.
Чувствам се като онова момче, което е спечелило пакетче лакомства. То изяжда част от тях бързо и с удоволствие, а когато забелязва, че му остават малко, започва да ги поглъща бавно, да се радва на всяка хапка. Подбира внимателно мига на поредния пир, предвкусва го, усеща с всяка своя клетка, до най-дълбоките фибри на организма си, сладостта на лакомствата.
Вече нямам време за безкрайни срещи, където се дискутират статути, норми, правила, начини на действие, вътрешни регламенти, с пълното съзнание, че разговорите няма да доведат до никъде.
Вече нямам време да понасям абсурдни личности, които, независимо от възрастта си, не са пораснали. Нямам време да се занимавам с посредствености. Нито пък искам да присъствам на събирания, където дефилират напомпани его-та.
Не толерирам манипулатори, интересчии, кариеристи, маневристи. Ядосват ме индивиди, които се опитват да дискредитират по-кадърните, за да си присвоят техните места, да си припишат техните таланти и постижения.
Ненавиждам да бъда свидетел на борбата за по-важно място, да наблюдавам ефекта, който тя предизвиква сред по-амбициозните. Презирам хората, които не спорят за съдържания, а за титли. Времето ми е прекалено ценно, за да се занимавам с титли.
Искам есенцията, ядрото, същността, душата ми бърза... Няма много лакомства в пакета...
Искам да живея до човечни хора, много човечни, преди всичко друго, човечни. Хора, които обичат да се смеят на грешките си. Които не се суетят около успехите си и не се самозабравят. Които не се смятат за избраници, за елит, превъзхождащ останалите. Преди наистина да са станали такива. Които не бягат от отговорностите си. Които защитават човешкото достойнство. Които не искат нищо друго, освен да вървят редом с истината и справедливостта, честта и достойнството.
Есенциалното, основното, простото, обикновеното, натуралното най-базисното, това е, което прави живота ценен. Което прави пътешествието ни на този свят да си струва.
Искам да се обградя с хора, които знаят как да докоснат сърцето на другите и могат да го направят. Хора, които не са се ожесточили от жестоките удари на живота, а са израснали с една мекота в душата. Които нещастието е направило по-мъдри.
Да, бързам да живея с интензивността, която само зрялата възраст може да ми даде. Искам да не пропилея нито едно от лакомствата, които ми остават. Сигурен съм, че ще бъдат още по-сладки от тези, които досега съм изял.
Целта ми е да стигна до края спокоен, в мир с любимите си същества и с моята съвест. Надявам се, че това един ден ще стане мечтата на всички ни, защото така, или иначе, ще стигнем до края… А защо да не бъде с радост и удовлетворение? Превод: Марион Колева
*****
Марио де Андраде
(1893–1945)
е бразилски поет,
романист, музиколог
и критик.
Той е един от
основателите на
бразилския модернизъм.
Следващ постинг
Предишен постинг
така ме беше впечатлил този текст и бързах да го споделя, да го покажа - повече хора да го прочетат:)
...душата ми бърза:)
и още искам
Искам да живея до човечни хора, много човечни, преди всичко друго, човечни.
Хора, които обичат да се смеят на грешките си.
Които не се суетят около успехите си и не се самозабравят.
Които не се смятат за избраници, за елит, превъзхождащ останалите. Преди наистина да са станали такива.
Които не бягат от отговорностите си.
Които защитават човешкото достойнство.
Които не искат нищо друго, освен да вървят редом с истината и справедливостта, честта и достойнството.
Есенциалното, основното, простото, обикновеното, натуралното най-базисното, това е, което прави живота ценен. Което прави пътешествието ни на този свят да си струва.
Искам да се обградя с хора, които знаят как да докоснат сърцето на другите и могат да го направят.
Хора, които не са се ожесточили от жестоките удари на живота, а са израснали с една мекота в душата. Които нещастието е направило по-мъдри.
(вероятно защото все по-наближавам зрялата възраст;)
цитирай...душата ми бърза:)
и още искам
Искам да живея до човечни хора, много човечни, преди всичко друго, човечни.
Хора, които обичат да се смеят на грешките си.
Които не се суетят около успехите си и не се самозабравят.
Които не се смятат за избраници, за елит, превъзхождащ останалите. Преди наистина да са станали такива.
Които не бягат от отговорностите си.
Които защитават човешкото достойнство.
Които не искат нищо друго, освен да вървят редом с истината и справедливостта, честта и достойнството.
Есенциалното, основното, простото, обикновеното, натуралното най-базисното, това е, което прави живота ценен. Което прави пътешествието ни на този свят да си струва.
Искам да се обградя с хора, които знаят как да докоснат сърцето на другите и могат да го направят.
Хора, които не са се ожесточили от жестоките удари на живота, а са израснали с една мекота в душата. Които нещастието е направило по-мъдри.
(вероятно защото все по-наближавам зрялата възраст;)
martiniki написа:
така ме беше впечатлил този текст и бързах да го споделя, да го покажа - повече хора да го прочетат:)
...душата ми бърза:)
и още искам
Искам да живея до човечни хора, много човечни, преди всичко друго, човечни.
Хора, които обичат да се смеят на грешките си.
Които не се суетят около успехите си и не се самозабравят.
Които не се смятат за избраници, за елит, превъзхождащ останалите. Преди наистина да са станали такива.
Които не бягат от отговорностите си.
Които защитават човешкото достойнство.
Които не искат нищо друго, освен да вървят редом с истината и справедливостта, честта и достойнството.
Есенциалното, основното, простото, обикновеното, натуралното най-базисното, това е, което прави живота ценен. Което прави пътешествието ни на този свят да си струва.
Искам да се обградя с хора, които знаят как да докоснат сърцето на другите и могат да го направят.
Хора, които не са се ожесточили от жестоките удари на живота, а са израснали с една мекота в душата. Които нещастието е направило по-мъдри.
(вероятно защото все по-наближавам зрялата възраст;)
...душата ми бърза:)
и още искам
Искам да живея до човечни хора, много човечни, преди всичко друго, човечни.
Хора, които обичат да се смеят на грешките си.
Които не се суетят около успехите си и не се самозабравят.
Които не се смятат за избраници, за елит, превъзхождащ останалите. Преди наистина да са станали такива.
Които не бягат от отговорностите си.
Които защитават човешкото достойнство.
Които не искат нищо друго, освен да вървят редом с истината и справедливостта, честта и достойнството.
Есенциалното, основното, простото, обикновеното, натуралното най-базисното, това е, което прави живота ценен. Което прави пътешествието ни на този свят да си струва.
Искам да се обградя с хора, които знаят как да докоснат сърцето на другите и могат да го направят.
Хора, които не са се ожесточили от жестоките удари на живота, а са израснали с една мекота в душата. Които нещастието е направило по-мъдри.
(вероятно защото все по-наближавам зрялата възраст;)
си спомних,чесъм го чела като студентка...но тогава бях на 23-24 години...Сега го разбирам в пълния му смисъл.Като влезнах в търсачката,видях,че е публикувано в няколко сайта.Но предполагам,че има хора,които не са го чели/особено сред по-младата аудитория/Затова го споделих-това трябва всеки да го прочете!
Поздрави и хубав пролетен ден:)
(а тук какъв дъжд плющи!:)))
Колко искреност и човечност има в думите му.
Много ми хареса постинга ти, Tsanynka!
цитирайМного ми хареса постинга ти, Tsanynka!
И аз харесах много написаното!
Благодаря ти!
Б.
цитирайБлагодаря ти!
Б.
Много мъдрост има в "Ценното време на зрелостта" Човек се учи през целия живот и достига до истини, прозрени преди него от други.
Хубава вечер!
цитирайХубава вечер!
Радвам се,че ви хареса!Това е мъдрост,изстрадана в опита,който идва с годините...Човек цял живот открива истини-някои по-рано,други-по-късно...Важното е тези истини/някои открити на висока цена/да бъдат осъзнати,за да могат да дадат нов тласък по пътя ни-напред и нагоре...
Лека вечер на всички:)
цитирайЛека вечер на всички:)
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 6810
Блогрол
1. Дакота/stela50
2. По заповед на...
3. Писмо до любимата
4. Честит женски празник
5. за реформата в бълг.здравеопазване
6. Живеем в розова държава
7. Хубава беше,моя горо...
8. Конференция на чудните цветя
9. Една млада звезда-Caroline Costa
10. ИВАН РАДОЕВ-ЧОВЕК Е САМО ЕДИН СПОМЕН...
11. Млечният път...
12. 80 годишна баба шокира света...
13. Чудо
14. Всичко за билките...
15. Опознай Родината...
16. История на древните народи
17. Св.Св. Кирил и Методий...
18. Невероятната Джана
19. нА УЧИТЕЛЯ С ЛюБОВ
20. Нетленна българска красота!
21. Някъде над покривите...
22. Бойко,извини се!...
23. "Великият стих на Ботев"
24. Българският модел
25. Музикален спомен
26. На майка ми
27. Da si spomnim...
28. 10 начина на манипулиране...
29. Култови реплики
30. Фернандел
2. По заповед на...
3. Писмо до любимата
4. Честит женски празник
5. за реформата в бълг.здравеопазване
6. Живеем в розова държава
7. Хубава беше,моя горо...
8. Конференция на чудните цветя
9. Една млада звезда-Caroline Costa
10. ИВАН РАДОЕВ-ЧОВЕК Е САМО ЕДИН СПОМЕН...
11. Млечният път...
12. 80 годишна баба шокира света...
13. Чудо
14. Всичко за билките...
15. Опознай Родината...
16. История на древните народи
17. Св.Св. Кирил и Методий...
18. Невероятната Джана
19. нА УЧИТЕЛЯ С ЛюБОВ
20. Нетленна българска красота!
21. Някъде над покривите...
22. Бойко,извини се!...
23. "Великият стих на Ботев"
24. Българският модел
25. Музикален спомен
26. На майка ми
27. Da si spomnim...
28. 10 начина на манипулиране...
29. Култови реплики
30. Фернандел