Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.01.2011 13:16 - МИХАИЛ НЕДЕЛЧЕВ И НЕГОВОТО УЧАСТИЕ В АПРИЛСКОТО ВЪЗСТАНИЕ
Автор: bosia Категория: Политика   
Прочетен: 1919 Коментари: 0 Гласове:
2



          Всяка есен,щом наближи 10 ноември се появяват знайни и незнайни апостоли и месии и започват да си спомнят,анализират и митологизират себе си.То не са интервюта,семинари,заклеймявания,тупане по гърдите и всичко останало,за което може да се сети нормален човек.Шепа журналисти подпяват щастливо и с чуството,че поемат огромна историческа отговорност за тези така важни дати канят тези знайни и незнайни участници да кажат окончателната си дума по въпроса.Вярно е,че фактите ,личностите и датите са четириизмерно и сложно нещо.Ако разгледаш,например девети септември от гледната точка на шумкаря,ще ти се струва една много правилна историческа дата,на която Червената армия постави на власт правилните хора.Ако го гледаш от страната на частния предприемач,това е пълна трагедия.От страна на интелектуалеца е добро или лошо според политическите и нравствени критерии.Докато т.н пролетарски поети се радваха,че вече ще смачкат непролетарската литература завинаги и ще се обявят за победа на социалистическия реализъм над здравия разум макар с цената на десетки хиляди българи,то нормалните литератори плачат за избития цвят на българското общество.Има ,разбира, се и други категории,но важното е да се разбере,че е нормално човек да гледа едностранчиво на събитията и личностите,особено ако от това може да  получи някаква лична полза.      Повод да напиша тези редове е предаването на БТВ на18.11.04 сутринта.Там се появиха Едвин Сугарев и Михаил Неделчев.Докато Сугарев правилно подхвърли в пространството факта ,че първият демократичен митинг бе на 3 ноември при предаването на подписката на Екогласност в Народното събрание.Неделчев се накокошини , запляска с крилца и закукурига като селско петле след първия си полов акт с най-старата кокошка.След това се отдели от оградата и литна високо горе в дисидентските висини.То не бе участие в Пражката пролет,то не беше участието му в “Солидарност”,то не бе люта битка с комунизма.       Мишо,изглежда,че гледката ти е от много своеобразен ъгъл.Ъгъл,от който само ти виждаш нещо,което никой друг не може да види,дори и да погледна от твоето място.За участието ти в Пражката пролет не мога да кажа нищо,защото когато започнах следването си в СУ “Климент Охридски” през 1969 година Пражката пролет бе смазана,само “един от нейните участници” Мишо, лееше думи по тогавашната преса ,вместо да прави компания на Вацлав Хавел в килията или поне да получи благодарствено писмо от Дубчек за великото си участие.С течение на годините той се извиси дори до писател,литературовед и анализатор,но основно при писане на докладите и статиите на тогавашния ортодоксален комунист,председател на СБП и зам. председател на Държавния съвет Георги Джагаров.Участието му в “Солидарност” беше още по-фрапантно.През 1981 година в съюза на Писателите Мишо показва една значка на “Солидарност”.Не след много време го привика ченгето на съюза Петко Михов и в резултат на срещата се появи една ръкописна декларация със следния текст:”Предавам един брой значка на полския профсъюз “Солидарност” доброволно,за което се подписвам.” Следва подпис и дълъг разговор в който победител не е нашия херой.След този инцидент Мишо продължава да пише доклади,статии и прочие,но вече със сериозния аргумент”Аз съм внук на генерал Фичев!”При тоз аргумент просто няма човек,който да не припознае участника в “Пражката пролет”Балканската война,Априлското възстание и българското Възраждане/Уста Колю Фичето/.Както се казва тези факти се приемат без коментар.Просто даденост и толкоз!        След 10 ноември Неделчев стана радикалдемократ.Нещо което като смисъл не е много ясно.Защото демокрацията не е нито радикална нито консервативна.Тя е един сбор от задължителни условия и толкоз.Радикалдемократ ми звучи донякъде като анархокомунист.Анархизмът е за децентрализация на властта,а комунизма-точно обратното.Но нейсе,нека историците след време се занимават с историческото участие на радикалдемократа Михаил Неделчев във всички прогрисивни събития през последните 200-300 години,а езиковедите с термина “радикалдемократ”.Великата шаячна правда на радикалдемокрацията не ме интересува.Повече ме интересува какво стана с книгата за българските дисиденти,която Мишо щеше да пише.В нея се предвиждаше приоритет на дисидента-марксист Желю Желев,който в поредица интервюта и статии доказваше на някого,че е по-велик дисидент от Вацлав Хавел и Лех Валенса взети заедно.По едно време и двамата се сетиха за бай Илия Минев като дисидент и решиха великодушно да  включат и него.Забравяйки,че през 19890-90 г “забравиха” да го поканят в СДС.И когато той отиде да ги попита защо,включват милиционера Румен Воденичаров като председател на Независимото дружество за защита на човешките права,получи званието “екстремист”.Но случват се такива работи с някои “дисиденти” и марксисти.       Да се върнем на датата 18 ноември 1989 г.Още на 11 ноември следобед се събират конспиративно в дома на лицето Анжел Вагенщайн неколцина “дисиденти” за да “организират” т.н. първи демократичен митинг.Събранието било толкова демократично,че няма и протокол от него:кои са участвували,кой какво е казал и какво решение е взето.На другия ден се проведе ново събрание в дома на бившата съпруга на Петър-Емил Митев Вяра Николова.Тя ме срещна през деня  случайно и ме попита защо не съм бил на събранието в дома на Вагенщайн.Не съм бил,защото никой не ми е казал,отговорих и и обещах вечерта да отида.Вечерта,когато отидох се хванах за главата.Там бяха:Чавдар Кюранов,доц Иван Николов,сценариста Христо Ганев,Петър Берон,Деян Кюранов,Румен Воденичаров,Коста Георгиев,Николай Генов,Красимир Кънев,Реактивния отец Христофор,Димитрина Петрова,Вяра Николова ,Любомир Собаджиев и още неколцина мълчащи членове.”Главните лица” Желю Желев,Петко Симеонов,Йордан Василев,Стефан Продев,Блага Димитрова,Едвин Сугарев ги нямаше.Още в началото Петър Берон,Деян Кюранов и Николай Генов скочиха и заявиха,че отиват на много важна среща и напуснаха.На въпроса ми каква е тази толкова конспиративна и важна среща,че да е по-важна от бъдещето на България те не отговориха.Което ме наведе на мисълта,че има нещо нередно.Затова пуснах две момчета подир тях да видят къде отиват.Оказа се,че са отишли при горепосочените отсъствуващи в дома на Николай Хайтов за получаване на инструкции относно митинга.И там също много демократично протокол не се е водил,нито е направен запис.По въпроса за темата на инструктажа продължава да се мълчи.В същото време в дома на Николова дебатите бяха се нагорещили яко.Общо взето двубоят се водеше между мен и Чавдар Кюранов и сие на тема цензуриране на лозунгите и речите на ораторите.Трябваше да се излезе с декларация за подкрепа на линията Луканов-Младенов и се подкрепят гласността и преустройството.Мнозинството мълчеше,Кюранов се пенявеше,пенявих се и аз.Но моята пяна бе коренно различна от тази на Кюрановата партия.Решихме да продължим пенявенето другата вечер пак в апартамента на Вяра Николова.Съставът вече беше разширен и в групата бяха и хората на Луканов.Повдигнах остро въпроса за предателството на част от хората и присъствието на ортодоксални комунисти в редиците на “опозицията”.Подкрепи ме изцяло единствено Димитрина Петрова.И въпреки това успяхме да парираме участието на откритите реформатори-комунисти от типа на Вагенщайн,Кюранов,Ганев и др,както и да се свали цензурата за речите и лозунгите.По-късно срещите се пренасочиха в апартамента на Стефан Гайтанджиев,където се появи втория ешелон на БКП и ДС.Там,виждайки накъде отиват нещата отказах да взема участие с реч и дори отказах да се кача на трибуната.Наблюдавах отдолу как реагират хората и се чудех какво ще стане с България в близкото бъдеще под ръководството на тези хора,които се натискаха да управляват        Какво стана по-нататък?Стана така,че БКП направи изпреварващ ход и направи митинг на 17 ноември пред Народното събрание.Там отидоха няколко хиляди души,предимно организирано.След митинга по царя към Партийния дом тръгнаха няколкостотин човека.Това бяха предимно млади хора закарани служебно на митинга.Бях със Зоя Деянова от в. “Труд”.Успяхме да овладеем тълпата и спретнахме един импровизиран митинг пред Партийния дом,където го освиркахме наругахме както се полага.Хората бяха радостни да чуят,че с комунизма в България трябва да се приключи.И въпреки,че духаше много студен вятър,митингът продължи повече от половин час.Следващите дни ходих по провинцията да организирам митинги,включително в Пловдив и родния ми град Стара Загора.Когато се върнах в София на 8 декември,научих,че в сградата на Социологическия институт се е учредил СДС.Въпреки,че предложението за създаване на обединена опозиция бе мое при това още от февруари 1989 г.,не бях поканен на учредяването.Разбира се,знаех причините и не си правих илюзии,че хората в тази нова организация ще свършат нещо полезно за страната.Това се потвърди по-късно,както  се разбра и кой кой е.Опитът за нежна революция бе смачкан от Желю Желев,Петко Симеонов и Тренчев на 14 декември. След товаЖелю лично ходи да разгражда барикадите на студентите, а на срещата със студентите в 272 аудитория изведнъж се обърна и застана зад барикадите ,които няколко дни по-рано собственоръчно разваляше.Същото направи и Петър Дертлиев,само дето по-ловко от Желю.Така постепенно бе овладян процесът за бързи и радикални промени на обществото и бе поведено към блатото на перестройката и корупцията.Към ненаказаността и поемането на икономическата власт от тези,които дотогава я владееха с терор и демагогия.Така се създаде криминалното забогатяване и мафията.Стигна се дори дотам,че “най-големия антикомунист” да си ляга всяка вечер с партиен секретар,преподавателят по Конституция на СССР да иска съд над родината на жена му,гражданка на същиия СССР.Стигта се дотам,че Председателят на СДС и Председателят на БСП предложеха на един и същи човек,Стефан Продев,да стане главен редактор на вестника им.       И все пак знам,че това не е всичко.Докъде ли можем да стигнем? 18 ноември 2004 София                                                                                              Николай Колев-Босия



Гласувай:
2



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: bosia
Категория: Други
Прочетен: 11737999
Постинги: 3876
Коментари: 10800
Гласове: 7029
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031