Постинг
22.01.2018 11:01 -
Театър на сенки
Автор: vania23
Категория: Поезия
Прочетен: 3099 Коментари: 18 Гласове:
Последна промяна: 22.01.2018 13:58
Прочетен: 3099 Коментари: 18 Гласове:
20
Последна промяна: 22.01.2018 13:58
В театър на сенки даряват ни шанс
да бъдем велики актьори -
в пиеса "Живот" с необятен миманс,
а ние във главните роли.
Излизаме смело на сцената "Свят".
Жадуваме аплодисменти,
но нужен за тях е страхотен талант,
а силите наши са средни.
И бързо, едва на живота в зори,
угасват големи надежди.
За други световната сцена блести,
и не за нас слава отрежда.
Излъгани жертви в невидим капан,
отдавна превърнати в сенки,
с декора се сливаме някъде там...
в тълпите от зрители бледни...
Много е хубаво, Ваня.
цитирайС Любов, с Красота, щом Душата блести,
Велико е в нас Вдъхновение!
И сбъдваме ведро най-смели Мечти,
Не ще да потънем в забвение!
Следа да оставим на тази Земя,
Благородни, обичащи, нежни!
Аз с Обич дарявам Ти Песен една,
От моите Райски Копнежи :)
https://www.youtube.com/watch?v=UdiFqvh5OJc
цитирайВелико е в нас Вдъхновение!
И сбъдваме ведро най-смели Мечти,
Не ще да потънем в забвение!
Следа да оставим на тази Земя,
Благородни, обичащи, нежни!
Аз с Обич дарявам Ти Песен една,
От моите Райски Копнежи :)
https://www.youtube.com/watch?v=UdiFqvh5OJc
Много добро стихо... Долавям влиянието на Смирненски...
цитирайПоздрави и хубав снежен ден!
цитирайти май си грабнала някоя главна рола :)
цитирайРадвам се, че съм се справила. А Смирненски живее във всеки, който го е чел - поне аз така мисля...
цитирайАми! Според мен всеки един човек е важен и всеки може да допринесе за това Земята да стане едно по-добро място. Дори понякога да си мислим, че сме малки и малко можем да дадем, никак не е малко!
цитирайможе да има различни гледни точки, Веси...
цитирайШекспир казва, че животът е сцена, а всички ние сме актьори. Всеки играе своята роля и сам избира маската, под която да скрие същността си. Сякаш човешкият разум е устроен така, че не може да възприема действителността. И всеки, който играе себе си не може да бъде възприет от обществото. Затова всички се разхождаме в карнавални костюми, нахлупили огромни, смешни шапки и красиви маски.
цитирай няма как,изкушеният и придирчив читател,
да не отбележи това..
асоциацията със Смирненски е..задължаваща..
мога ли да споделя..още нещо..
липсва ми..страст.:)
коментариите са също на ниво, хареса ми особено валеска..
имаш чист,духовен потенциал,не спирай!
/Сякаш човешкият разум е устроен така, че не може да възприема действителността. И всеки, който играе себе си не може да бъде възприет от обществото./
цитирайда не отбележи това..
асоциацията със Смирненски е..задължаваща..
мога ли да споделя..още нещо..
липсва ми..страст.:)
коментариите са също на ниво, хареса ми особено валеска..
имаш чист,духовен потенциал,не спирай!
/Сякаш човешкият разум е устроен така, че не може да възприема действителността. И всеки, който играе себе си не може да бъде възприет от обществото./
Имаше една мисъл, че ако човек може да срещне своята репутация на пътя, няма дори да се познае.
Поне да бяхме гениални акгьори, а то... :)
цитирайПоне да бяхме гениални акгьори, а то... :)
Имам обяснение защо е така, но ще го оставя за себе си.
цитирайТихото примирение с ролята на пасивен зрител, огорчението и разочарованието от излъганите надежди - и това е маска, нали?:))) А може би човек е така устроен, че докрай все очаква голямата роля - примири ли се с миманса, губи себе си.
Чудесни стихове! Няма я взривоопасната смес на Смирненски, но пък всичко е поръсено сякаш с нежен ябълков цвят - с обич към човека, с тъга от светлото човешко несъвършенство! Поздрави, Ива!
цитирайЧудесни стихове! Няма я взривоопасната смес на Смирненски, но пък всичко е поръсено сякаш с нежен ябълков цвят - с обич към човека, с тъга от светлото човешко несъвършенство! Поздрави, Ива!
прекрасния коментар, Вени!
Моето мнение е, че някаква зла, външна, неназовима сила ни "дарява" уж невероятната възможност да бъдем велики артисти, а после тихичко и невидимо ни "прецаква" и ни оставя в милионния миманс и публиката.
Сигурно Марин е имал предвид "Юноша" на Смирненски. И той влиза с големи очаквания в живота, но не го поръсва "ябълков цвят", уви..., и той остава излъган в своите големи надежди...
цитирайМоето мнение е, че някаква зла, външна, неназовима сила ни "дарява" уж невероятната възможност да бъдем велики артисти, а после тихичко и невидимо ни "прецаква" и ни оставя в милионния миманс и публиката.
Сигурно Марин е имал предвид "Юноша" на Смирненски. И той влиза с големи очаквания в живота, но не го поръсва "ябълков цвят", уви..., и той остава излъган в своите големи надежди...
Сигурно Марин е имал предвид "Юноша" на Смирненски. И той влиза с големи очаквания в живота, но не го поръсва "ябълков цвят", уви..., и той остава излъган в своите големи надежди...
цитирайvania23 написа:
Имаше една мисъл, че ако човек може да срещне своята репутация на пътя, няма дори да се познае.
Поне да бяхме гениални акгьори, а то... :)
Поне да бяхме гениални акгьори, а то... :)
Не е важно какви актьори сме, а до каква степен сме склонни да опознаем себе си, или предпочитаме да играем роли, които представят нашия идеал или представа за себе си.
Прочетох една интересна будистка история за създаването на света, в която се разказва как на Бог му станало скучно и решил да си играе на криеница. Затова той решил да създаде различни свои проявления и се скрил в тях. И за да бъде истинска криеница, той забравил кой е и започнал да се търси…
надежда винаги има, а ние инициатива. Стихото е една идея, когато подтиква читателя към размисъл и дори спор, то авторът е успял да се справи с нея. Поне аз така мисля, може би, нескромно :)
цитирайНе знам, Юлия, всеки си прави извода сам за себе си, както му приляга.
цитирай