Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.04.2012 01:27 - IN MEMORIAM-"Дотука спира моята следа, а имах толкоз много да ви кажа..."
Автор: tsanynka Категория: Поезия   
Прочетен: 15822 Коментари: 22 Гласове:
34

Последна промяна: 25.04.2017 09:18

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 Коя е злата орисница,орисала българските таланти да си отиват толкова рано от нас?
Христо Ботев,Пеньо Пенев,Пейо Яворов,Димитър Бояджиев,Никола Вапцаров и колко още...
И Петя Дубарова...


Днес,25 април,2012 г.,ПЕТЯ щеше да празнува своя 50 годишен юбилей...
Но съдбата отреди тя да остане седемнадесетгодишна...завинаги!


image

Едно слънчево момиче,което преобърна представата за възрастта в поезията и остави след себе си истинско изкуство...

*****

Там някъде...    Там някъде в облаци, в луди лози,  от мигли запазили дъх на сълзи,  от морския дом на соления рак,  от някакъв стар, омагьосан син бряг  внезапно се ражда и тръгва към мен  (когато не е нито нощ, нито ден)  не плах, сивоок, бледосинкав и тих,  а жив, поразяващ, неистов мой стих.  Аз падам във двете му властни ръце  и моето момичешко пъстро сърце  вибрира в мен като щастлива пчела,  Не чакам познатото тръпно "Ела"!  Аз тръгвам след него и знам, че е мой,  на моите мисли блестящият рой  то грабва. Къде съм? Сънувам ли? Аз  попадам във някакъв бронзов Бургас.  Слънце с магия на златен фонтан  изригва от мекия свод разлюлян.  А някаква матова странна зора  ме прави щастлива и нежно добра.  Дълбоко във хиляди живи води,  в делфини, в звезди, невидени преди,  в събуждане кратко на морския фар  откривам учудена някакъв чар.  Защото до мене, разгърден и бос,  реален и жив като ден и въпрос,  е моят стих - трескав и толкова млад, единствен обичан, единствен мой брат.   Аз следвам на времето светлия ход
и искам, как искам след моя живот
пак някой да трепне, внезапно спасен,
открил в моя стих своя пристан зелен.

image
 
Песни по стихове на Петя...

Доброта - Росица Кирилова 
Лунапарк - Кичка Бодурова 
Нощ над града - Домино
Лятото - Дует Ритон
Пролет - Петя Буюклиева и Георги Христов 
Зимна ваканция - Росица Борджиева

*****
image

...но във тебе като рана  ще пари мисълта, че две неща  не можеш никога да си възвърнеш:  Живота да избавиш от смъртта  и времето назад да върнеш!  Изтича песента като вода!  Но времето остава нейна стража.  Дотука спира моята следа, а имах толкоз много да ви кажа...

*****
  Една песен в памет на Петя:
Звезда
м.Стефан Диомов,т.Пейо Пантелеев...

Защото тя беше звезда,чиято поезия продължава да стопля сърцата и душите ни, и да вдъхва така нужното на всички ни щастие...

ПОКЛОН!


Още за Петя-ТУК и ТУК






Гласувай:
34



1. tota - Цвете за Петя!
25.04.2012 08:03
Поклон!!

Благодаря Цанинка, че я спомена!!
цитирай
2. stela50 - Поздрави , Цани ... Вълнуващ постинг .
25.04.2012 08:27
Поклон !
цитирай
3. mt46 - Поклон
25.04.2012 08:50
пред паметта на Петя!...
цитирай
4. hristo27 - Един вечно млад творец! ДА ...
25.04.2012 09:58
Един вечно млад творец!


ДА СЪМ СЛЪНЧЕВО МОМИЧЕ



........................................



Да литне между хората щастливи,
за себе си и мен да им разказва
и аз ще бъда жива, вечно жива,
защото мойто слънце няма да залязва.



цитирай
5. mitkaloto - Голяма поетеса!Поклон!
25.04.2012 10:19
Голяма поетеса!Поклон!
цитирай
6. pontis - Не е възможно да се добави нищо
25.04.2012 10:20
към съвършената самота.
цитирай
7. graucho - Прекрасен пост
25.04.2012 10:29
И аз мисля, че ПЕТЯ е един от най-големите ни поети, ако не и най - големият.
цитирай
8. zebb - "Тя беше птица — и вярваше, че и ...
25.04.2012 12:24
"Тя беше птица — и вярваше, че и ние сме такива(...)"
Поклон!
цитирай
9. malchaniaotnadejda7 - Милата Петя!
25.04.2012 13:33
Поклон пред светлата й памет! Поклон пред великата й поезия! Една от най-искрящите звезди на българския поетичен небосклон! Най-истинската - със своя, самородна светлина. Голям талант! А колко красива беше... Петя имаше онова особено присъствие, което само няколко човека в живота ми излъчваха. Другият е нейният учител, брат и приятел - Христо Фотев... Чиста, безсмъртна светлина и някаква особена хармония и нежност... Когато я видях - само веднъж се срещнахме - в "Родна реч" - й казах, колко много ми харесват стиховете й. Казах й: "Ти пишеш много по-хубаво от мен, от всички нас тук! От всичко, което съм чела...":) Бяхме щастливи... Това беше, а днес, сега - плача от безсилие... Това е.

Благодаря ти ...
цитирай
10. jabalka - Поклон за Петя с Обич!
25.04.2012 17:25
"...но във тебе като рана
ще пари мисълта, че две неща
не можеш никога да си възвърнеш:
Живота да избавиш от смъртта
и времето назад да върнеш!..."
цитирай
11. darcy - Ехей
25.04.2012 17:58
поздрави за постинга!
цитирай
12. mariniki - бях тук...тъжно ми стана...
25.04.2012 19:59
Поклон пред паметта и таланта на Петя Дубарова..
цитирай
13. amell - Изключително талантлива!
25.04.2012 22:17
Болезнено чувствителна.Уникална.Никой не е като нея.
Тъжно...
цитирай
14. martiniki - и аз си я мисля днес любимата Петя
25.04.2012 22:22
била ми е толкова близка чрез думите си и още е, макар, че тя винаги ще остане на 17, а аз старея

Посвещение

В студените нощи, когато пиян
сънят се търкаля на моя таван,
когато луната тъмнее от грях,
когато увисва над мен моя страх,
обесен на острия ръб на нощта,
подавам ти своята бледа ръка -
на теб - непознатия - смугло красив,
потаен и питомен, жаден и див,
едва деветнайсет години живял,
а всичко опитал и всичко видял,
подвластен на никого, ничий, сам свой,
но тръгнал към мене и истински мой
и падал по пътя си, плакал, грешил,
но нежност момчешка за мен съхранил.
Ръката ми - властната - жадно поел,
единствено с мен ще си толкова смел!
Ела! Ще измием луната от грях!
Ще хвърлим трупа на умрелия страх,
ще пеем с тътнежния корабен глас
на морската нощ във добрия Бургас.
А после, когато тя тръгне назад
и слънцето бликне над нас благодат,
мечтата надрастнал, усмихнат, смутен,
ще тръгнеш реален до мен в моя ден!



Благодаря за паметта, Цани
цитирай
15. анонимен - била ми е толкова близка чрез думите ...
25.04.2012 22:39
martiniki написа:
била ми е толкова близка чрез думите си и още е, макар, че тя винаги ще остане на 17, а аз старея

Посвещение

В студените нощи, когато пиян
сънят се търкаля на моя таван,
когато луната тъмнее от грях,
когато увисва над мен моя страх,
обесен на острия ръб на нощта,
подавам ти своята бледа ръка -
на теб - непознатия - смугло красив,
потаен и питомен, жаден и див,
едва деветнайсет години живял,
а всичко опитал и всичко видял,
подвластен на никого, ничий, сам свой,
но тръгнал към мене и истински мой
и падал по пътя си, плакал, грешил,
но нежност момчешка за мен съхранил.
Ръката ми - властната - жадно поел,
единствено с мен ще си толкова смел!
Ела! Ще измием луната от грях!
Ще хвърлим трупа на умрелия страх,
ще пеем с тътнежния корабен глас
на морската нощ във добрия Бургас.
А после, когато тя тръгне назад
и слънцето бликне над нас благодат,
мечтата надрастнал, усмихнат, смутен,
ще тръгнеш реален до мен в моя ден!



Благодаря за паметта, Цани

цитирай
16. анонимен - браво за Петя
25.04.2012 22:41
браво за Петя
цитирай
17. tsanynka - Благодаря ви,приятели!
26.04.2012 05:57
Петя е една от най-ярките звезди на българския поетичен небосклон и светлината й сгрява всяка душа,докоснала се до нейните творения...
"...До тук бе моята следа..." И ще е вечна...
цитирай
18. desislava71 - И аз ти благодаря за прекрасния постинг!
26.04.2012 12:53
Петя Дубарова е и винаги ще бъде пътеводна светлина за много творци. Толкова пъти съм препрочитала книгата "Най-синъото вълшебство", чрез стиховете и съм дишала, мислила, летяла. Те сякаш са живителен извор от красота, доброта и съвършенство, чрез който се докосваме до Божията искра!
цитирай
19. pevetsa - Нека почива в мир Петя!
26.04.2012 14:15
Ще помълча, ........................................................................................
цитирай
20. erato7 - С обич!
27.04.2012 19:57
С обич!
цитирай
21. liliyanaandreeva - ВОПЪЛ Аз чопля с нокът кит...
27.04.2012 21:51
ВОПЪЛ

Аз чопля с нокът
китайската стена –
като мина оттатък
знам – ще се спася…

Ах, не ми стигат
дните на живота?
Ангелите не пристигат
да снемат хомота!...

Затуй нека стиха
прелети над стената…
Хора!Чуйте вика:
спасете душата,
животните и децата!!!...
цитирай
22. henzelski - Помня я Петя...
28.04.2012 09:17
Служих в казармата с нейни приятели...

Поклон пред паметта и!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: tsanynka
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1669196
Постинги: 285
Коментари: 1320
Гласове: 6810
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031