Изплакана душа :: ЕДИНСТВЕНАТА РЕАЛНОСТ-ЛЮБОВТА/МАЙКА ТЕРЕЗА/

ЛЮБОВ ЛИ?ЛЪЖА БИЛО Е,КАЗВАТ...НО КОЛКО ИСТИНИ ДО ДНЕС НАПРАВИЛИ СА МЕ ЩАСТЛИВА?...

КОЙ ЩЕ КАЖЕ КАКВО Е ЛЮБОВ,
КОЙ ЩЕ КАЖЕ КАКВО Е...
*****
Нали ти казах, че съм дива,
как можеш да опитомиш сърна?
Че ще опиташ, каза, но дали щастлива
ще съм без своите поля!?

А казах ли ти, че съм огън, паря?
Отвърна ми, че бил си нестинар.
Но знай, с гореща длан като погаля,
оставям белег като дар.

Мога даже да съм лудо вино,
да опивам, но и да горча.
Готов ли си да ме обичаш силно,
без да отнемаш мойта свобода?

Че любовта ми е като магия,
но трудно се обича като мен жена.
Веднъж докоснеш ли ме, ставам орисия.
Кажи, готов ли си да си със мен сега?
*****
Не те избрах. Сърцето е виновно.
То никога не иска разрешение.
...Ако се влюби - влюбва се...и толкова.
Сърцата имат свое мнение.
Понякога тъжи, че теб те няма.
...Заравя се и плаче. Като облак.
Сълзите му са светли. Като пяна.
И да ги спра не мога и...не мога.
Понякога се караме със него.
-Не го обичай!-казвам му-Не трябва!
Но то ми се усмихва мълчаливо
и все не вярва и ... не вярва...
-Ще те боли. - повтарям - Не обичай!
Безумие е да го правиш!
Не знаеш ли, че обичта ранява?
Или отново просто ти се страда...
Сърцето ми не слуша...И обича.
Не се сърди, че тебе е избрало.
Не иска нищо, нищичко за обичта си.
А просто се нуждае да я дава!
*****
Такъв те разпознах...

Такава грешна ме хареса,
забързана и малко тъжна.
Измисли ме - да съм чудесна.
Погали ме - да не замръзна.

Такава мълчалива ме хареса
и пусна ме в своя сън.
В косите ми звезди заплете,
облече ме в камбанен звън.

Такава бледа ме хареса,
сред моя, есенния листопад,
в очакване на зимната завеса,
прибрала пролетния цвят.

Такава далечна ме хареса,
с изплакани от чакане очи,
в сърцето си вини понесла.
Целуна ме и каза - Замълчи!

Такъв нечакан аз те разпознах,
в сърцето ти с малка рана.
Докоснах я с трепет плах.
Плени ме. И поисках да остана.
*****
ОБИЧАЙ МЕ СЕГА

Обичай ме сега!
До първата ми бръчка
лесно е да ме обичаш.
След буйни къдри
върху младо тяло
лесно е да тичаш.
Обичай ме сега,
когато бръчици
издайно криволичат,
и само в езерата
на очите все още
младостта наднича...
Обичай ме сега,
когато не снежинка
косата ми краси,
а пряспа бяла
зиморничаво
там блести.

Че любовта Любов е
само след като ПРОГЛЕДНЕ!...
Когато съм на пътя в края,
за милостиня няма да се моля,
защото сигурна съм, зная-
с мен ще бъдеш до последно...
*****
Здравей. Изглежда пак не спя.
Нощта ме викна вън и ме прегърна.
Изгубила е своята Луна
в извивките на восъчните хълмове.
И ме поиска. Да остана там.
Да бъда с нея. Нейното момиче.
В замяна ще получа тишина.
И много, много място за обичане.
Постила ми пътека от звезди.
Съблича дневната ми дреха и въздиша.
И цялата около мен трепти.
И цялата съм нежностишие
написано по вятъра за теб,
изплакано, измисляно, мечтано...
Не се опитвай днеска да ме спреш -
аз цяла нощ до тебе ще остана
и ще напълня шепите ти със любов,
и устните ти с нежност ще напълня...
Да знаеш, аз съм истинска магия. Но
магиите си тръгват на разсъмване.

А ти ще ме усещаш през деня -
със всички сетива ще ме усещаш.
И като мен ще чакаш пак нощта
да скрие в мрак красивата ни среща...