Изплакана душа :: От 3000 км-последно сбогом. . .

Категории

Новини
Забавление
Лайфстайл
Бизнес
Хоби
Технологии
Музика
Спорт
Видео
Изкуство
Лични дневници
Политика
Тя и той
Регионални
Туризъм
Други
Поезия
История
Рецепти

Най-четени

1. zahariada
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. tota
12. getmans1
13. stela50
14. deathmetalverses

Годишна класация

Най-популярни

1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. vidima
7. bojil
8. dobrota
9. ambroziia
10. milena6

Годишна класация

Най-активни

1. sarang
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. manoelia
7. mimogarcia
8. samvoin
9. bateico
10. sekirata

Годишна класация

Blog.bg

Регистрирай си безплатно блог в Blog.bg

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

14.12.2014 14:07 - От 3000 км-последно сбогом...

Автор: tsanynka Категория: Лични дневници

Прочетен: 7546 Коментари: 3 Гласове:

Последна промяна: 31.08.2017 03:03

Последно сбогом на най-светлата душа,
до която се докоснах в живота си...

Тази сутрин на 13 декември 2014 г. дойде печална новина от родното Габрово – рано сутринта се е поминал след кратко боледуване един от най-известните жители на Габрово –

ИВАН АНДРЕЕВ ПОПИВАНОВ

Г-н Попиванов беше еталон за голяма част от учениците, на които е преподавал като учител по математика в Национална Априловска гимназия. Хората го познават и си спомнят с най-добри чувства за големия педагог, психолог и възпитател, който мотивира и вдъхновява учениците си да постигат максимални резултати със своя морал, достойно поведение, мъдрост, уважение към другите и висок професионализъм. Иван Попиванов е 615-ят почетен гражданин на Габрово, провъзгласен през 2013 г. заради големия му принос в областта на образованието, дългогодишната му преподавателска дейност и във връзка с неговата 80-годишнина
НАЙ-ДОБРИЯТ ЧОВЕК,КОГОТО ПОЗНАВАХ-ИВАН ПОПИВАНОВ!

Страхотният класен ръководител на фантастичния XI г клас,випуск"79 на Априловска гимназия...35 години ни делят от мига,в който прекрачихме за последен път училищния праг под ведрите напътствия на този прекрасен човек...Какво се утаява от наученото през хилядите учебни часове?Забравили сме много формули и теореми,но житейските уроци на г-н Попиванов ще помним завинаги!Онези уроци,в които с простички думи и примери той ни учеше на чест,уважение и достойнство...и направи от нас мислещи хора...
Днес съм сигурна,че всеки един негов ученик върви с вдигната глава...

(снимка-24 май 2014г.-Среща на випуска)

Още от ученичка исках да стана учителка.И моят класен знаеше това.Пазя тефтерчето,в което той ми написа в последния ни учебен ден:"На добър час с пожелание за званието "народен учител"...Не станах "народен",но станах учителка и 30 години се радвах на обичта на моите ученици.И все още се радвам...И ще бъда щастлива,ако моите ученици пазят спомен за мене с поне частица обич от нашата обич,на която се радваше г-н Попиванов...Сега съм далече от родното Габрово...Не мога да се сбогувам за последно с любимия учител...Не мога да му дам последния си букет...Неизпратена ще остане и коледната картичка,която бях приготвила да му изпратя...на нея пише:"For the best Тeacher!"...

Тази сутрин Габрово се събуди осиротяло...
Събуди се с един прекрасен човек по-малко...
За нас,които бяхме благословени да те познаваме-ще останеш завинаги в сърцата ни!
За останалите ще си легенда...

Сбогом,Учителю...Последно сбогом...

Нагоре