Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.09.2014 13:44 - Неволно дочут разговор
Автор: tota Категория: Лични дневници   
Прочетен: 10482 Коментари: 27 Гласове:
40

Последна промяна: 30.09.2014 08:47

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Неволно дочут разговор

Бяха свършили със задачите до обяд и решиха да седнат в кварталното кафе. Масите бяха празни. Само в съседство до тях, масата бе заета от други две жени. Докато чакаха поръчката, размениха мисли за свършеното, чертаеха планове, къде биха могли да отидат вечерта. Толкова културни прояви имаше този месец. Без никакви усилия, поради близостта на масите, до тях достигна разговорът на двете жени от съседната маса.

Едната - с болка споделяше случилото се на помена на майка й. Отишли тя, сина, снахата и внука й на гроба., Положили цветята, запалили свещи, прелели и пристъпили към раздавката. Аз – казва жената подадох на тях, а снаха ми вместо тя да го направи, изпрати внука ми да подаде раздавката им на непознати хора. Представи си - когато подал раздавката, непознатите го попитали за кого е и да спомене имената. Той казал, за едни наши приятели, а когато станало въпрос за имената, ги изрекъл неточно.

Поменът всъщност беше за годишнина от кончината на майка ми - продължаваше жената - но споменах и баща ми. Всъщност внукът ми се оказа, че не знае, че това са прабаба му и прадядо му, а на всичко отгоре сбъркал и имената.  Не зная дали е било от незнание, но ме заболя много. Може и ние нещо да сме пропуснали да направим.

Моите родители - продължаваше жената цял живот се претрепваха от работа да построят кооперацията, в която сега живее семейството на сина ми. Ама само те ли? Ами нашият труд и той не се вижда. Ние със съпруга ми им отстъпихме жилището и живеем на друго място, само двамата. Не зная на кого е вината, наша или на сина и снахата, за да изживея това разочарование.. Чак такава непризнателност не съм очаквала. От незнание ли беше, от неблагодарност или отчуждението си казва своето.Не спирам да търся отговора. Защо не са му обяснили къде отиват.и за какво? Ама и аз трябваше специално само на него да кажа, ама нали все имам съображение да не обидя или засегна снахата с нещо, замълчах..

Разговорът им продължаваше все в тази посока. Другата жена, едва взела думата и каза: Защо така го изживяваш, на наша близка снаха й седем години не била стъпила в къщата, където тя живее. При нея идвали само синът и внукът й.

Казаното беше вметнато сякаш за успокоение на жената, споделила болката си, че това, което се е случило не е само до нея.

Жената сякаш не чу казаното и продължи да реди думите: "Боже опази! Докъде стигнахме. Още малко ще забравят имената и на майките си, и на бащите си. Пък се чудим защо ни е такава държавата днес: объркана, оскотяла, без приемственост и традиционните ценности на връзките между хората ...Какво ли има още да преживеем?"

Докато си пиеха кафето те. продължиха да размишляват над настанилото се отчуждение, скъсаните връзки между поколенията, забравянето на думата почит, уважение, благодарност, памет.

Двете жени неволно дочули разговора сякаш бяха онемели. Само се погледнаха.. В главите им се настаниха думите прелетели от съседната маса: Незнание и неблагодарност или отчуждение....и какво ли има още да преживеем?

Питаха се. Какво става с нас хората? Накъде вървим?

Ати Милуш –tota

                                                                                         image


http://www.youtube.com/watch?v=sz9Yc3A_bt0&index=2&list=PLIEfZMyf2xpzv42Hdmk9gLDsloLj2byLm






Гласувай:
41



1. romanticgirl25 - ако тази жена е била като моята майка...прочети в стихчето ми
27.09.2014 14:38
си го е заслужила!
цитирай
2. vilish - Здравей, Ати!
27.09.2014 14:54
Тъжна тема за размисъл...
"Незнание и неблагодарност или отчуждение..."
И не само. Избледнява родовата памет. Къса се връзката между поколенията. Няма го съзнанието, че стартът в собствения осъзнат живот е до голяма степен предопределен от родителите ... не само материално!
А в днешния материален свят, за съжаление, приоритетно е какво наследяваме и колко .. Кой го е създал и с цената на какво, е без значение.
Днес, живеещи в големия град, в стремежа си да задоволим нуждите и очакванията на децата си, пропускаме да ги направим съпричастни към усилията и лишенията, които сами изпитваме ...
Изводите, всеки прави за себе си. Темата е безкрайна ...
Спокойни почивни дни, Ати! Украсени с поводи за усмивки! :)
цитирай
3. tota - си го е заслужила!Тук отпра...
27.09.2014 15:04
romanticgirl25 написа:
си го е заслужила!


Тук отправната точка е друга - възпитанието, в което да доминира знанието за рода и уважението и почитането на тези, които са извървели пътя си преди нас. Родовата памет е едно от градивата на държавността и не може може да бъде пренебрегвана. Особено сега, когато текат процесите на глобализацията.
цитирай
4. emi1ts - Благодаря Ати!
27.09.2014 15:04
История от ежедневието поставяща много въпросителни за отношенията между поколенията и въобще взаимоотношенията между хората .Тежки са времената и се отразяват в живота ни по болезнен начин.Не се цени мъдростта и опита на по-възрастните и изстрадали близки!може би и заради слабата приемственост между поколенията не вървят нещата в държавата ни!
Поздрави!Приятен ден!
цитирай
5. tota - Тъжна тема за размисъл. . . "...
27.09.2014 15:10
vilish написа:
Тъжна тема за размисъл...
"Незнание и неблагодарност или отчуждение..."
И не само. Избледнява родовата памет. Къса се връзката между поколенията. Няма го съзнанието, че стартът в собствения осъзнат живот е до голяма степен предопределен от родителите ... не само материално!
А в днешния материален свят, за съжаление, приоритетно е какво наследяваме и колко .. Кой го е създал и с цената на какво, е без значение.
Днес, живеещи в големия град, в стремежа си да задоволим нуждите и очакванията на децата си, пропускаме да ги направим съпричастни към усилията и лишенията, които сами изпитваме ...
Изводите, всеки прави за себе си. Темата е безкрайна ...
Спокойни почивни дни, Ати! Украсени с поводи за усмивки! :)


Вили, благодаря ти за прочита и коментара. Разбрала си, онова, което искам да кажа и което смятам, че не бива да подценяваме. Да, изводите, всеки прави за себе си. Темата е безкрайна ...И всеки подхожда така както я разбира.
Хубави почивни дни!
цитирай
6. tota - История от ежедневието поставяща ...
27.09.2014 15:25
emi1ts написа:
История от ежедневието поставяща много въпросителни за отношенията между поколенията и въобще взаимоотношенията между хората .Тежки са времената и се отразяват в живота ни по болезнен начин.Не се цени мъдростта и опита на по-възрастните и изстрадали близки!може би и заради слабата приемственост между поколенията не вървят нещата в държавата ни!
Поздрави!Приятен ден!


Благодаря, Еми! Чрез коментара си разкриваш една от причините, която оказва въздействие върху съхраняването и предаването на родовата памет. В трудни времена, сякаш на хората не им е до това. Но идва един момент в живота на човек, когато си казва, защо не питах, защо не намерих време за това да зная повече за корените ми. В тази връзка да добавя и мисълта от изповедта на Кольо Фичето: "Дърво без корен не връзва плодове"
Приятен да е и твоят ден!
цитирай
7. tota - Бих искала да добавя нещо:
27.09.2014 15:39
Колебах се много дали да публикувам материала. Зная, че колкото сме хората толкова и гледни точки може да има. Но е тема за размисъл... Защото със скъсаните връзки на само потъмнява родовата памет, но и не се предава опита на поколението живяло преди нас. Съгласна съм, че споделеното може да се приеме за едностранчив погледът към света на хората, но не това е целта на публикувания материал. По скоро да се замислим върху процесите, които текат и които в един момент могат да се окажат фатални за оцеляването ни като народ и държава.
И още винаги има изключения, не забравям, че медалът има две страни.
цитирай
8. feq - Правилно, Ати, но хората едва ли мислят толкова глобално.
27.09.2014 17:03
..."да се замислим върху процесите, които текат и които в един момент могат да се окажат фатални за оцеляването ни като народ и държава."
...
Аз наблюдавам процес на отчуждение, егоизъм, алчност и липса на морални ценности! Причините... те са много и всички ги знаем.
Нека ние сеем зрънцата на Доброто, пък животът ще покаже!
Съботни поздрави :)
цитирай
9. sande - Връзките между поколенията ... Че какво по-важно от родовите връзки и памет!
27.09.2014 17:30
Иначе се разпадаме. Забравяме бащи, майки, деди, прадеди ...Историята на Рода. Родословното дърво.

Най-често повече се знае за близките по линия на бащата, а на майката - там положението е поначало катастрофално.

Който не вижда и не разбира това, със сигурност този нихилизъм ще му се върне. И него няма да го /я/ знаят, ще ни забравят, все едно, че не ни е имало.

А като го няма Рода, какво остава за държавата ни?! Това не е важно, онова не е важно, нищо не е важно ... Тогава сме бедни, бедни, без национално самочувствие и гордост!

И ни остава емиграцията, слугинството за други народи и държави.

Поздрави за темата!
цитирай
10. sestra - Ати,
27.09.2014 18:04
хората винаги са си били толкова добри и толкова лоши колкото в момента. Съотношенията варират.
цитирай
11. ivoki - Да помълчим и се замислим. . . . . . . . . ...
27.09.2014 19:26
Да помълчим и се замислим............
цитирай
12. tota - . . . "да се замислим върху п...
27.09.2014 19:54
feq написа:
..."да се замислим върху процесите, които текат и които в един момент могат да се окажат фатални за оцеляването ни като народ и държава."
...
Аз наблюдавам процес на отчуждение, егоизъм, алчност и липса на морални ценности! Причините... те са много и всички ги знаем.
Нека ние сеем зрънцата на Доброто, пък животът ще покаже!
Съботни поздрави :)


Така е, Феичка, но в основата е семейството. Където и да сме, не трябва да се отричаме от корените и да се оставяме във времето да потънат в забрава. Процесът е двустранен. Той трябва да е в приоритетите и на институциите на държавата ни. Нека ние сеем зрънцата на Доброто, пък животът ще покаже! И на българщината.
Поздрави и от мен!
цитирай
13. tota - Иначе се разпадаме. Забравяме б...
27.09.2014 20:05
sande написа:
Иначе се разпадаме. Забравяме бащи, майки, деди, прадеди ...Историята на Рода. Родословното дърво.

Най-често повече се знае за близките по линия на бащата, а на майката - там положението е поначало катастрофално.

Който не вижда и не разбира това, със сигурност този нихилизъм ще му се върне. И него няма да го /я/ знаят, ще ни забравят, все едно, че не ни е имало.

А като го няма Рода, какво остава за държавата ни?! Това не е важно, онова не е важно, нищо не е важно ... Тогава сме бедни, бедни, без национално самочувствие и гордост!

И ни остава емиграцията, слугинството за други народи и държави.

Поздрави за темата!


Връзките между поколенията ... Че какво по-важно от родовите връзки и памет! Много точно! Ще вметна само един пример. Моя близка повече от 15 години е в Чикаго. В семействата, в които работеше се спазва традицията. На всички празници, независимо в коя част на страната или света са, те се събират заедно да отпразнуват. Има ли го това у нас? Спазва ли се и може ли за спазва? Може да го има на определени места. Мисля, че в основата на отчуждението стои разрушената ценностна система. И не само тя. Сякаш някой изведнъж захвърли всичко някъде и го остави проста така. Каквото ще да става.
Как ще се излезе от това състояние не зная, но всички от семейството до най - високото ниво на държавните институции сме отговорни за това. И трябва да се работи в посока на възраждане на България.
цитирай
14. megg - Отчуждението - белег
27.09.2014 20:14
на модерния свят, късат се връзките ... страшно е, когато се отдалечим от доброто, от чистата си страна. А корените и паметта за тях - много са важни, ние сме в тях, като човеци ... и ние един ден ще сме корени. Продължават родът, светът. Права си, няколко са гледните точки, пък и от възпитанието зависят, от потребността...
Дълбока тема, Ати, и тъжна.
Поздрави и пожелания за хубава неделя!
цитирай
15. tota - хората винаги са си били толкова ...
27.09.2014 20:20
sestra написа:
хората винаги са си били толкова добри и толкова лоши колкото в момента. Съотношенията варират.


Стани, ти по - добре от мен знаеш, какво се случва при преход от една политическа и стопанска система в друга. Преходът, който се извърши с трансформацията на формата на собственост създаде и новите отношения и взаимоотношения между хората. Темповете на рушене протичаха с много по - бързо от тези на съзиждането. И то какво без програма с ясно очертани национални приоритети. Следва се само това, което се диктува отвън.
Христо Ботев има една интересна мисъл, в статията "Излечима ли е нашата болест?" - "със сляпото поддържание на Европа ние ще да достигнеме да бъдеме робове сами на себе си. - Когато е така, то какво тряба да се прави? - Преди сичко ние тряба да влеземе в самуиловска борба с новата Византия, пък тогава вече“ да заемеме от Европа това, щото ни е потребно, щото ни не достига й щото е признато за полезно на човекът. В противен случай с нашият живот е неприменимо нищо човеческо и ние твърде лесно можеме да загинеме."
цитирай
16. tota - Да помълчим и се замислим. . . . . . . . . ...
27.09.2014 20:22
ivoki написа:
Да помълчим и се замислим............


Това ни остава само...
цитирай
17. tota - на модерния свят, късат се връзк...
27.09.2014 20:36
megg написа:
на модерния свят, късат се връзките ... страшно е, когато се отдалечим от доброто, от чистата си страна. А корените и паметта за тях - много са важни, ние сме в тях, като човеци ... и ние един ден ще сме корени. Продължават родът, светът. Права си, няколко са гледните точки, пък и от възпитанието зависят, от потребността...
Дълбока тема, Ати, и тъжна.
Поздрави и пожелания за хубава неделя!


Да, Мег, дълбока тема, тъжна тема и значима тема в по - широк план. "... ние сме в тях, като човеци ... и ние един ден ще сме корени. ", затова трябва да сме отговорни първо за това в малкото отечество - семейството. Ако там го има неминуемо ще го има в държавата ни.

Хубава неделя!
цитирай
18. distrelets - Моята майка все говори, говори...
28.09.2014 07:56
Разказва за родителите си, за минали събития и хора, които са си отишли от този свят. Когато се роди праввнучето й, внучето на брат ми, тя написа писмо, в което разказа накратко :)))) историята на семейството, та като порасне да го прочете. На погачата му предаде и на внуците си /4 на брой, моите двама сина и двама на брат ми/ по едно писмо, да помнят.... А аз понякога й казвам да спре, да не ни говори толкова често... А тя все казва: Трябва да знаете и помните...
Развълнува ме с този постинг...
Слънце и памет ти пожелавам в днешния есенен ден! <3 и ти благодаря!
цитирай
19. stela50 - Много истини има в разказа, много въпроси, различни гледни точки...
28.09.2014 08:14
корените и паметта за тях - една многопластова обширна тема,
причините за отчуждението особено между деца и родители не са малко,
но преди всичко поставям отношенията в семейството, духовната връзка
с децата, умението и в най-трудно време да запазиш паметта на предците
във времето... и това да се приема и чувства дълбоко искрено... темата
за възпитанието... особено актуална винаги и особено важна днес...
споделям написаното в предния коментар -
... трябва да сме отговорни първо за това в малкото отечество - семейството...
Поздрави и хубав ден !
цитирай
20. donchevav - Здравей, мила Ати! Трудна тема си ...
28.09.2014 08:58
Здравей, мила Ати! Трудна тема си подхванала - и за млади, и за стари болезнена, както чета и в коментарите. Всеки има по сто такива неволно дочути разговора, други сто - директно споделени, а еднозначен отговор няма. Сигурно има връзка с възпитанието и най-вече с личния пример - нали си спомняш приказката за куката, с която бащата извличал дядото на боклука, а синът взел да я прибира - да има с какво него да извлича донякога. Не е без значение и положението в страната, тревогата, несигурността на хората , изнервеността и отчаянието и на млади, и на стари - макар и по различни причини; то води най-малкото до нихилизъм, до егоизъм и охладняване в оношенията.
За мене обаче нито едното, нито другото са решаващи фактори. Антагонизмът межу поколенията не е от вчера и в основата му стоят естествени и общовалидни процеси. Основна цел на семейството е да се обособи и консолидира, да изгради собствени правила и взаимоотношения, да реши както родовите повели на възпроизвеждането, така и съвременните проблеми на възпитанието на следващото поколение и пр.
Къде остава старото поколение? Ами то е старо - и за мене това е ключовата дума. Виж как е в природата? - старите щъркели, лястовици, вълци...Какво става с житното стъбло, когато зърното поеме към хамбарите - отвяват го като плява. Не можем да бъдем все до децата си - те летят по целия свят - ако не в прекия/все по-често/, то в преносния смисъл на думата - не можем да ги настигнем, да живеем в техния живот.
Не сме били толкова стари - когато бях на 25, не мислех така за 50-годишните.
А родовите корени? Те са заложени в ДНК-то на малкото зрънце, което отива в хамбара. Нищо повече не можем да направим, освен да се грижим от разстояние да бъде на сухо и да не го нападнат вредители.
А нашият живот и съдба? Не сме растения, хора сме...Да, боли. И все пак съм за добротата и толерантността на възрастните. Пък и умните свекърви знаят, че няма изход -биографията на мъжа свършва с женитбата му /Бр. Нушич/:)))
Поздрави и усмивки!
цитирай
21. planinitenabulgaria - Свободното придвижване на култури и етноси -
28.09.2014 09:29
резултатът от ВСВ - това води до промени в бита и съзнанието на хората, до пазарно мислене, а при него връзките между поколенията са на последно място. По време на Задушница за тези връзки проповядваше Константин Канев.
цитирай
22. tota - Разказва за родителите си, за ми...
28.09.2014 17:58
distrelets написа:
Разказва за родителите си, за минали събития и хора, които са си отишли от този свят. Когато се роди праввнучето й, внучето на брат ми, тя написа писмо, в което разказа накратко :)))) историята на семейството, та като порасне да го прочете. На погачата му предаде и на внуците си /4 на брой, моите двама сина и двама на брат ми/ по едно писмо, да помнят.... А аз понякога й казвам да спре, да не ни говори толкова често... А тя все казва: Трябва да знаете и помните...
Развълнува ме с този постинг...
Слънце и памет ти пожелавам в днешния есенен ден! <3 и ти благодаря!


Трябва да знаете и помните...това знаят по - добре от нас нашите родители. Затова е добре да се вслушваме с думите им, да записваме за да остане и след нас споделеното за корените. Ди, специални поздрави на твоята майка!

Хубав следобед и вечер!
цитирай
23. tota - корените и паметта за тях - една м...
28.09.2014 18:03
stela50 написа:
корените и паметта за тях - една многопластова обширна тема,
причините за отчуждението особено между деца и родители не са малко,
но преди всичко поставям отношенията в семейството, духовната връзка
с децата, умението и в най-трудно време да запазиш паметта на предците
във времето... и това да се приема и чувства дълбоко искрено... темата
за възпитанието... особено актуална винаги и особено важна днес...
споделям написаното в предния коментар -
... трябва да сме отговорни първо за това в малкото отечество - семейството...
Поздрави и хубав ден !


Да, Танечка, ролята на семейството е в основата на формирането и възпитанието на личността. Значимо е мястото му и в знаенето и предаването на родовата памет. Но то би било възможно, ако е семейство в истинския смисъл на думата.

Хубава вечер!
цитирай
24. tota - Здравей, мила Ати! Трудна тема си ...
28.09.2014 18:10
[quote=donchevav]Здравей, мила Ати! Трудна тема си подхванала - и за млади, и за стари болезнена, както чета и в коментарите. Всеки има по сто такива неволно дочути разговора, други сто - директно споделени, а еднозначен отговор няма. Сигурно има връзка с възпитанието и най-вече с личния пример - нали си спомняш приказката за куката, с която бащата извличал дядото на боклука, а синът взел да я прибира - да има с какво него да извлича донякога. Не е без значение и положението в страната, тревогата, несигурността на хората , изнервеността и отчаянието и на млади, и на стари - макар и по различни причини; то води най-малкото до нихилизъм, до егоизъм и охладняване в оношенията.
За мене обаче нито едното, нито другото са решаващи фактори. Антагонизмът межу поколенията не е от вчера и в основата му стоят естествени и общовалидни процеси. Основна цел на семейството е да се обособи и консолидира, да изгради собствени правила и взаимоотношения, да реши както родовите повели на възпроизвеждането, така и съвременните проблеми на възпитанието на следващото поколение и пр.
Къде остава старото поколение? Ами то е старо - и за мене това е ключовата дума. Виж как е в природата? - старите щъркели, лястовици, вълци...Какво става с житното стъбло, когато зърното поеме към хамбарите - отвяват го като плява. Не можем да бъдем все до децата си - те летят по целия свят - ако не в прекия/все по-често/, то в преносния смисъл на думата - не можем да ги настигнем, да живеем в техния живот.
Не сме били толкова стари - когато бях на 25, не мислех така за 50-годишните.
А родовите корени? Те са заложени в ДНК-то на малкото зрънце, което отива в хамбара. Нищо повече не можем да направим, освен да се грижим от разстояние да бъде на сухо и да не го нападнат вредители.
А нашият живот и съдба? Не сме растения, хора сме...Да, боли. И все пак съм за добротата и толерантността на възрастните. Пък и умните свекърви знаят, че няма изход -биографията на мъжа свършва с женитбата му /Бр. Нушич/:)))
Поздрави и усмивки!
Благодаря, Вени, за обстойния коментар и споделеното. Остава най – важното – грижата за онова зрънце, което носи всеки в себе си, за да кълни и даде добър урожай! Дано!
Поздрави и от мен!
цитирай
25. tota - резултатът от ВСВ - това води до п...
28.09.2014 18:12
planinitenabulgaria написа:
резултатът от ВСВ - това води до промени в бита и съзнанието на хората, до пазарно мислене, а при него връзките между поколенията са на последно място. По време на Задушница за тези връзки проповядваше Константин Канев.


Коста, Константин Канев е знаел защо го прави. Дано има повече като него!

Поздрави!
цитирай
26. makont - Здравей мила Ати!
29.09.2014 11:59
Прочетох и твоя разказ и коментарите. В дълбочина, в различни разрези, различни гледни точки. Темата не е само една, и родовата памет, и възпитанието, и това, че се откъснахме от децата си или те от нас. Аз ще се спра на повода за твоя разказ, възмущението на едната от жените, че внучето не знае имената на предците. Ами ако се събират само за такива поводи, откъде да знае детето и въобще трябва ли едно дете да се води на такива събития. Аз изобщо не съм привърженичка на тези показни помени, в които всички се събират да почетат паметта на... В болката има нужда от самота, достатъчно разкъсва сърцето мъката по напусналия ни любим човек, ами всичките тези приготовления, раздавания. Ето ти разминаване в поколенията. За моята майка това е много важно, само ми говори, когато си отиде, аз какво трябва да направя, за да не си помислят хората. И гробница са си направили, а аз страдам от това, вече няколко пъти преживявам това, което все някога ще се случи, когато татко ми каже: "Ето ние ще сме тук!", когато отиваме да чистим бъдещия гроб. "Не, вие сте там, казвам аз и подочвам в далечината нашата къща". Знаеш ли, даже вече със съседката имат спор чии гроб е по-хубав, с повече цветя, и това приживе. Съжалявам, отплеснах се, мисълта ми беше, че трябва да говорим на децата си, трябва да възпитаваме в почит и в уважение към старите хора, но не трябва да им натрапваме нашият начин на възприемане на събитията и особено обредите, свързани с това. Това, че няма да ми направят разните третини и други деветини, съвсем няма да намали болката от това, че съм си отишла. Ати, трябва да проявим разбиране към младите, ние гледаме от нашата гледна точка, ние ги съдим, че не приемат нашите правила на играта, което съвсем не значи, че са лоши, че са безотговорни, че не ни обичат, че не ни мислят. Трябва да приемем техния начин на израз на чувствата им към нас, да го усетим, независимо, че не е по нашия начин. Спирам да философствам. Прегръщам те и ти желая много спорна и слънчева седмица!
цитирай
27. tota - Прочетох и твоя разказ и комента...
30.09.2014 08:18
[quote=makont]Прочетох и твоя разказ и коментарите. В дълбочина, в различни разрези, различни гледни точки. Темата не е само една, и родовата памет, и възпитанието, и това, че се откъснахме от децата си или те от нас. ...............
....................................................................................................................
Ати, трябва да проявим разбиране към младите, ние гледаме от нашата гледна точка, ние ги съдим, че не приемат нашите правила на играта, което съвсем не значи, че са лоши, че са безотговорни, че не ни обичат, че не ни мислят. Трябва да приемем техния начин на израз на чувствата им към нас, да го усетим, независимо, че не е по нашия начин. Спирам да философствам. Прегръщам те и ти желая много спорна и слънчева седмица!
Мая, приемам твоята гледна точка. Предадох този дочут разговор не за да съдим, а да се огледаме в самите нас. Да се преценим къде сме? Кои сме? Защо сме? Съгласна съм, че времето върви напред, че се променят обстоятелствата при които живеем, че вече ни наричат граждани на света. Но не мога да се съглася с това, че не се говори в семейството за родовите корени, че не се пази родовата памет. Колкото до ритуалите, част от традициите ни, те си имат своето в живота ни. Дори и променени. Допълвам отговоря на коментара ти със споделено от академик Георги Марков:- Патриотизмът е нещо много естествено. Някога, в Третото българско царство, са употребявали „майката Родина“. И ако ме питате защо най-обичам майка си, какво да ви кажа - кого повече да обичам. Човек трябва да има Отечество и корени в него, въпреки че днес живеем в епоха на глобализация и ни наричат граждани на Европа. Всеки обича преди всичко своето Отечество. Това не означава, че ще мрази отечествата на другите народи. Не могат обаче да ни внушат, че трябва да обичаме целия свят. Преди всичко се обича Отечеството." А, Отечеството се обича, чрез малкото Отечество най- напред - семейството. Хубав ден!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: tota
Категория: Лични дневници
Прочетен: 12148216
Постинги: 1346
Коментари: 16857
Гласове: 70667
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031