Изплакана душа :: Странните цветя. . .

Категории

Новини
Забавление
Лайфстайл
Бизнес
Хоби
Технологии
Музика
Спорт
Видео
Изкуство
Лични дневници
Политика
Тя и той
Регионални
Туризъм
Други
Поезия
История
Рецепти

Най-четени

1. zahariada
2. radostinalassa
3. wonder
4. kvg55
5. leonleonovpom2
6. sparotok
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. varg1
10. deathmetalverses
11. getmans1
12. samvoin
13. iliaganchev
14. tili

Годишна класация

Най-популярни

1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. milena6

Годишна класация

Най-активни

1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. manoelia
7. bateico
8. samvoin
9. iw69
10. mimogarcia

Годишна класация

Blog.bg

Регистрирай си безплатно блог в Blog.bg

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

23.07.2014 04:24 - Странните цветя...

Автор: tsanynka Категория: Лични дневници

Прочетен: 7477 Коментари: 5 Гласове:

Последна промяна: 23.07.2014 23:04

Красиви,загадъчни ,зрелищни растения...
някои са агресивни,
други-с отблъскваща миризма...
но всички са творения на природата...

Rafflesia arnoldii

Растяща в дъждовните гори на Суматра и Борнео, рафлезията се смята за най-голямото цвете в света. Размерите й достигат до метър в диаметър и тегло 11 килограма. Цветето се развива напълно за 9-12 месеца, но цъфти само броени дни. Това е много рядко и трудно за намиране растение, но тези, които са се натъквали на него, казват, че мирише на разлагащ се труп.

~*~

Pinguicula gigantea

Не се доближавайте твърде близо до това растение, защото няма да можете да избягате. Това растение привлича и сграбчва всичко, което се докосне до листата му и веднага започва да процес по храносмилане. Повърхността на растението е покрита с лепкави храносмилателни ензими, които помагат да лови жертви, най-вече като мухи и комари.

~*~

Amorphophallus

Съществуват над 150 видя аморфофалуси, като най-големият от тях съвсем резонно е наречен „гигантски". Но всички, които искат да се полюбуват на огромния аморфофалус трябва да изтърпят неговия силен и определено зловещ мирис (нещо средно между развалена риба и разложено месо), който се усеща по време на цъфтене. Аморфофалусът достига доста голяма височина, като още в първия си цикъл на цъфтеж цветът с формата на стара грамофонна фуния нараства до половин метър. С всеки следващ път цветът става все по-голям. За рекорден в това отношение се счита гигантският аморфофалус, разцъфнал в Германия през 2005 година. Неговата височина е била 294 см.
По време на опрашването цветовете не само миришат ужасно, но и се нагряват до 40 градуса.

~*~

Clitoria

След аморфофалуса сигурно се чудите дали пък няма и някое растение с формата на женски полов орган. Е, има!
Великият категоризатор Карл Линей е бил голям шегаджия. Внимателно проучвайки и гледайки азиатско-американската сестра на фасула, той и е дал малко неприличното име „клитория". Но ако се вгледате по-внимателно, ще разберете, че името на това растение може би си лежи на мястото. Растението само по себе си е много полезно - има широко приложение в медицината.

~*~

Aristolochia grandiflora)

Това странно, но невероятно красиво растение има огромни листа, вместо цветчета. Аристолохията е широколистно увивно растение, наподобяващо лозата, но колкото и красиво да е, не се доближавайте твърде близо до него, тъй като и то мирише неприятно за хората, но не и за насекомите.

~*~

Carnegiea gigantea

Най-големият кактус в света - сагуаро (Carnegiea gigantea) расте в Мексико и щата Аризона. Той лесно достига височина до 15 м и тегло от 6 до 10 тона. В цветовете на сагуаро има до 3500 тичинки, които са толкова големи, че малките птици може да си правят там гнезда.
За да израсне толкова голям, на кактуса му трябва много време - расте много бавно, за първите 30 години сагуаро нараства само с метър. След това следва период на бърз растеж, когато наддава от порядъка на 1 мм ежедневно. Кактусът живее до 150 години.

~*~

Dracunculus vulgaris

Това растение е разпространено на Балканския полуостров, предимно в Гърция и остров Крит, среща се и у нас. То достига на височина до 90 см. Листата са с дължина 20 cm и са разделени на отделни сегменти. Дръжките на листата и стеблата са с кафеви петна, които придават вид на змийска кожа. Прицветникът е с вълнообразен край и дължина до 45 cm. Основните опрашители на вида са предимно бръмбари и по-рядко мухи. Те биват привличани от изключително неприятната миризма на разлагащо се месо или развалена риба отделяни от растението.

~*~

Hydnora Africana

Hydnora africana расте в Южна Африка. Това паразитно растение се прикрепя към други видове чрез корен. Наглед страховито, то всъщност расте под земята и само цветовете, наподобяващи челюсти, се издигат над повърхността. Хиднора африкана превъзхожда с отвратителния си мирис дори растенията, вонящи на мъртва плът. Цветовете й миришат на фекалии, като причината за това е привличане на насекомо за опрашването, което в случая се извършва от торните бръмбари.

~*~

Nepenthes attenboroughii

Това може би е най-странното, но и най-удивителното растение в света. Непентесът се смята за най-голямото хищно растение, способно да храносмила едра плячка. За първи път е намерено в планината Виктория във Филипините и е кръстено на сър Дейвид Атънбъро, всепризнат майстор на филмите за дивата природа.

~*~

Medinilla magnifica

Произхожда от Филипините. В природата мединилата
представлява вечнозелен храст. Цветовете са висящи във формата на едри гроздове. Обрагрени са в ярко розово. Открита през 1888г, тя израства до 3м, но в стайни условия достига само 1м. Любителят градинар трудно може да получи фрапантните цветове.

~*~

Passiflora

Пасифлорите са около 500 вида и произхождат предимно от Южна Америка. Повечето се отглеждат заради красивите цветове, но някои раждат и много вкусни плодове, известни като маракуя.Като саксийно цвете най-често се среща синята пасифлора (P. coerulea). Това е сравнително дребна лиана, която краси стаите още от XVI век и радва стопаните си с продължителен пищен цъфтеж. Добре гледаните растения буквално потъват в красивите цветове, достигащи 10 см в диаметър.

~*~

Pachira aquatica

Родът Pachira включва 24 вида, три от които имат ядивни плодове, и сред тях — пахира водна (Pachira aquatica), или малабарски кестен, която се отглежда като стайно растение. Има типичната форма на бутилково дърво. Запасява се с вода в кухината между кората и дървесината. Отличава се с бавния си растеж, но в благоприятни условия може да достигне 3 м височина.
Пахирата може да се отглежда като единично растение. Разклоняването и израстването на странични клони започва след няколко години, когато достигне максималната височина. В търговската мрежа често се предлага пахира с няколко преплетени ствола. Като правило, тези екземпляри са скъпи, тъй като се отглеждат трудно — това са няколко растения, които още като семенаци започват да се преплитат постепенно, а оформянето на «търговския» вид става за повече от една година. Пахирата може да се отглежда като бонсай.

~*~

Lithops

Литопсите са уникални растения и често ги наричат „живи камъни“, защото когато не цъфтят, трудно може да бъдат видени сред камънака. Те са открити през 1811 година от английския ботаник Бурчел, когато пътешествал по пустинната област Кару. Веднъж, за да отпочине, седнал до купчина камъчета, а когато се загледал, сред тях открил растения, които по форма о рисунък много напомняли камъчетата. Така бил открит литопс турбиниформис.До момента са известни 37 вида литопс. Растението е разпространено не само из пясъчните и каменисти пустини на Южна Африка, но и в Намибия, Ботсвана и ЮАР.

~*~

Victoria amozonica

Това растение от делтата на Амазонка, макар и да прилича и да е от същото семейство, не е просто класическа водна лилия. Цветовете на този вид достигат до 3 метра в диаметър, а стъблото може да се проточи на дължина до 8 метра. Листото на това растение може да издържи тегло до 100 кг.
Откриването на амазонската лилия през 1801 година е предизвикало много шум в Европа, една от причините е заради името, с което е кръстено, свързвано с кралица Виктория.
Цветовете на Victoria amozonica са с размер почти на футболна топка с бял цвят сутрин и розов привечер. Растението има интересен защитен механизъм - цялото е покрито под водата с остри игли, но коренът, цветът и горната повърхност нямат. Среща се и в други части на света, включително Англия и САЩ (Флорида).

~*~

Dionaea muscipula

Венерината мухоловка е месоядно цвете и си набавя храна с помощта на специфични приспособления, с които го е дарила природата. Щом мухата или друго насекомо кацнат на този ароматен капан, листенцата му веднага - по-бързо от секунда - се затварят. И така този представител на флората си осигурява необходимите хранителни вещества. Заради оригиналната му визия и необичайните способности цветето се превръща в обект на различни анимационни филмчета и дори компютърни игри като прочутата през 90-те години на миналия век Супер Марио.

~*~

Calceolaria uniflora

Планинско растение, достига на височина до 10 см.Родината на рода Calceolaria е Огнена земя

~*~

Drosera rotundifуlia

Росянка е многогодишно тревисто растение ,насекомоядно. Използва се в народната медицина и ветеринарна медицина

~*~

Lunaria

Лунарията (Lunaria) е позната у нас и като булчино перо, копринено цвете, седефена китка или сребърна пара. По мощност стъблото достига до 1,20 м височина и силно се разклонава. Приосновните листа са сърцевидни, с остър връх, с неправилно назъбена периферие и на дръжки. Колкото са по-нагоре по стъблото, толкова листата стават все по-тесни и са без дръжки. Цветовете са разположени в кичести съцветия по върховете на разклоненията. Те са лилавочервени, араматни, с 4 венчелистчета и открояващи се жълти тичинки. Много паподобяват цветовете на люляка. Цъфтежът продължава от април до юни.
Плодовете са много оригинални, закръглени плоски шушулки, на дълги дръжки. Обикновено са около 4 см дълги и около 3 см широки. Наподобяват старинни монети. Когато узреят, плодът се разпуква и от него се оронват по няколко сплеснати кафяви семена. Остават мембраните, които са матово до сребристо блестящи. Придават особен чар на растенията и се съхраняват така с години. Използват се за сухи букети. За да се запази красотата им, прецъфтелите съцветия се берат в края на юли и се аранжират по желание и вкус.

~*~

Bulbophyllum medusae

The Bulbophyllum Медуза ( Bulbophyllum Medusae ) е вид орхидея от Малайския полуостров, Тайланд и Борнео .Медузата цъфти през декември-януари . Общо взето цъфтежът е краткотраен , за сметка на това миризмата е ужасна