Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.04.2012 21:52 - "...Няма много лакомства в пакета..."
Автор: tsanynka Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2288 Коментари: 6 Гласове:
16

Последна промяна: 16.04.2012 21:55

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
   Ценното време на зрелостта
Марио де Андраде

Преброих годините си и открих, че ми е останало по-малко време на този свят от времето, изживяно досега.
Чувствам се като онова момче, което е спечелило пакетче лакомства. То изяжда част от тях бързо и с удоволствие, а когато забелязва, че му остават малко, започва да ги поглъща бавно, да се радва на всяка хапка. Подбира внимателно мига на поредния пир, предвкусва го, усеща с всяка своя клетка, до най-дълбоките фибри на организма си, сладостта на лакомствата. 
Вече нямам време за безкрайни срещи, където се дискутират статути, норми, правила, начини на действие, вътрешни регламенти, с пълното съзнание, че разговорите няма да доведат до никъде.
Вече нямам време да понасям абсурдни личности, които, независимо от възрастта си, не са пораснали. Нямам време да се занимавам с посредствености. Нито пък искам да присъствам на събирания, където дефилират напомпани его-та.
Не толерирам манипулатори, интересчии, кариеристи, маневристи. Ядосват ме индивиди, които се опитват да дискредитират по-кадърните, за да си присвоят техните места, да си припишат техните таланти и постижения. 
Ненавиждам да бъда свидетел на борбата за по-важно място, да наблюдавам ефекта, който тя предизвиква сред по-амбициозните.  Презирам хората, които не спорят за съдържания, а за титли. Времето ми е прекалено ценно, за да се занимавам с титли. 
Искам есенцията, ядрото, същността, душата ми бърза... Няма много лакомства в пакета...
Искам да живея до човечни хора, много човечни, преди всичко друго, човечни. Хора, които обичат да се смеят на грешките си. Които не се суетят около успехите си и не се самозабравят. Които не се смятат за избраници, за елит, превъзхождащ останалите. Преди наистина да са станали такива.  Които не бягат от отговорностите си. Които защитават човешкото достойнство. Които не искат нищо друго, освен да вървят редом с истината и справедливостта, честта и достойнството. 
Есенциалното, основното, простото, обикновеното, натуралното най-базисното, това е, което прави живота ценен. Което прави пътешествието ни на този свят да си струва. 
Искам да се обградя с хора, които знаят как да докоснат сърцето на другите и могат да го направят.  Хора, които не са се ожесточили от жестоките удари на живота, а са израснали с една мекота в душата. Които нещастието е направило по-мъдри. 
Да, бързам да живея с интензивността, която само зрялата възраст може да ми даде.  Искам да не пропилея нито едно от лакомствата, които ми остават. Сигурен съм, че ще бъдат още по-сладки от тези, които досега съм изял.
Целта ми е да стигна до края спокоен, в мир с любимите си същества и с моята съвест. Надявам се, че това един ден ще стане мечтата на всички ни, защото така, или иначе, ще стигнем до края… А защо да не бъде с радост и удовлетворение?   Превод: Марион Колева
 
*****


image
Марио де Андраде
(1893–1945)
е бразилски поет,
романист, музиколог
и критик.
Той е един от
основателите на
бразилския модернизъм.



Гласувай:
16
0



1. martiniki - когато Марион го публикува, преди две-три години,
17.04.2012 06:19
така ме беше впечатлил този текст и бързах да го споделя, да го покажа - повече хора да го прочетат:)

...душата ми бърза:)

и още искам

Искам да живея до човечни хора, много човечни, преди всичко друго, човечни.
Хора, които обичат да се смеят на грешките си.
Които не се суетят около успехите си и не се самозабравят.
Които не се смятат за избраници, за елит, превъзхождащ останалите. Преди наистина да са станали такива.
Които не бягат от отговорностите си.
Които защитават човешкото достойнство.
Които не искат нищо друго, освен да вървят редом с истината и справедливостта, честта и достойнството.

Есенциалното, основното, простото, обикновеното, натуралното най-базисното, това е, което прави живота ценен. Което прави пътешествието ни на този свят да си струва.

Искам да се обградя с хора, които знаят как да докоснат сърцето на другите и могат да го направят.
Хора, които не са се ожесточили от жестоките удари на живота, а са израснали с една мекота в душата. Които нещастието е направило по-мъдри.

(вероятно защото все по-наближавам зрялата възраст;)
цитирай
2. tsanynka - Доре,прочетох го вчера във Facebook и
17.04.2012 11:38
martiniki написа:
така ме беше впечатлил този текст и бързах да го споделя, да го покажа - повече хора да го прочетат:)

...душата ми бърза:)

и още искам

Искам да живея до човечни хора, много човечни, преди всичко друго, човечни.
Хора, които обичат да се смеят на грешките си.
Които не се суетят около успехите си и не се самозабравят.
Които не се смятат за избраници, за елит, превъзхождащ останалите. Преди наистина да са станали такива.
Които не бягат от отговорностите си.
Които защитават човешкото достойнство.
Които не искат нищо друго, освен да вървят редом с истината и справедливостта, честта и достойнството.

Есенциалното, основното, простото, обикновеното, натуралното най-базисното, това е, което прави живота ценен. Което прави пътешествието ни на този свят да си струва.

Искам да се обградя с хора, които знаят как да докоснат сърцето на другите и могат да го направят.
Хора, които не са се ожесточили от жестоките удари на живота, а са израснали с една мекота в душата. Които нещастието е направило по-мъдри.

(вероятно защото все по-наближавам зрялата възраст;)


си спомних,чесъм го чела като студентка...но тогава бях на 23-24 години...Сега го разбирам в пълния му смисъл.Като влезнах в търсачката,видях,че е публикувано в няколко сайта.Но предполагам,че има хора,които не са го чели/особено сред по-младата аудитория/Затова го споделих-това трябва всеки да го прочете!
Поздрави и хубав пролетен ден:)
(а тук какъв дъжд плющи!:)))
цитирай
3. ckarlet - Колко искреност и човечност има в ...
17.04.2012 18:19
Колко искреност и човечност има в думите му.
Много ми хареса постинга ти, Tsanynka!
цитирай
4. kalin8 - И аз...
17.04.2012 18:31
И аз харесах много написаното!
Благодаря ти!
Б.
цитирай
5. tota - Цанинка, поздрави!
17.04.2012 20:08
Много мъдрост има в "Ценното време на зрелостта" Човек се учи през целия живот и достига до истини, прозрени преди него от други.

Хубава вечер!
цитирай
6. tsanynka - Благодаря ви,ckarlet,kalin8,tota!
17.04.2012 21:03
Радвам се,че ви хареса!Това е мъдрост,изстрадана в опита,който идва с годините...Човек цял живот открива истини-някои по-рано,други-по-късно...Важното е тези истини/някои открити на висока цена/да бъдат осъзнати,за да могат да дадат нов тласък по пътя ни-напред и нагоре...
Лека вечер на всички:)
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: tsanynka
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1068928
Постинги: 282
Коментари: 1310
Гласове: 6761
Календар
«  Декември, 2018  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31