Песента на Васил Найденов „Спри, не си отивай”, саундтрак към българския филм „Адаптация”, покори сърцата на родния зрител в началото на 80-те години на ХХ век. Режисьорът Въло Радев умело преплита съдбите на шестима шизофреници, които са подложени на общо лечение в група по психотерапия. Според методите на тогавашната психиатрия, ако болните успеят искрено да разкажат за своя живот, страхове и притиснения пред чужди хора, ще успеят да ги превъзмогнат и да се излекуват.

*****
Болестта е

тяхната защита

и

се нарича

"СТРАХ".


Страх от хората, от любовта, от живота, от смъртта...

Терапията за болестта на душата е :
Първа стъпка - говориш без страх,
Втора стъпка - действаш без страх,
Трета - чувстваш без страх,
Четвърта - излизаш свободен или... влизаш обратно в СТРАХА...


*****
Адаптация
3-сериен телевизионен филм.
Драма.
България, 1979 г.

Сценаристи: Райна Томова, Въло Радев
Режисьор Въло Радев
Оператор Христо Тотев
Музика Митко Щерев
Художник Петър Горанов
В ролите: Ели Скорчева, Антоний Генов, Иван Григоров, Николай Сотиров, Любен Чаталов, Елена Кънева, Илия Караиванов, Аня Пенчева, Вихър Стойчев и др.

Ролите се изпълняват от млади, току що дипломирани актьори, чиито имена днес са на най-добрите български артисти – Аня Пенчева, Ваня Цветкова, Любен Чаталов, Иван Иванов, Николай Сотиров, Антоний Генов(1950-2006) и др.

*****


Вероника (Ели Скорчева) е душевно болна и е хоспитализирана в специализирано заведение. Всеки от пациентите трябва да разказва историята си и да споделя своите страхове. За разлика от другите, Вероника не успява при беседите да се пребори със себе си. Доктор Банков (Антоний Генов) е лекуващ лекар в същата болница. Има собствен живот, но по-голямата част от времето посвещава на болните. В един момент от лечението Вероника се влюбва в доктора и това е отключващият момент за истината в душата й.


*****

Филмов дебют на актрисата Ели Скорчева."Не съм спряла съвсем да играя, но се ограничавам стеатър. Последната ми роля беше преди няколко години в представление на Николай Калчев за Ямболския театър, посветено на Невена
Коканова.С филмите приключих веднага, щом излязох от подходящата възраст. Киното е чудовище, което яде млади тела и лица", казва актрисата.

*****
Но съдбата не е толкова благосклонна към всички участници. 23 годишният, все още студент във ВИТИЗ, Юрий Манолов успешно влиза в образа на болния студент Делян.Юрий
Манолов попаднал във филма „Адаптация”, след като съвсем случайно режисьорът Въло Радев го срещнал на стълбите във ВИТИЗ и го поканил на кастинг. Сценаристката Райна Томова казала на Въло Радев да не го изтърва, защото има таланта да изиграе успешно роля във филма.
И само две години по-късно блестящата кариера, която очаква талантливият актьор, се оказва химера. Юрий Манолов е с диагноза шизофрения. Като че ли е играл собствения си живот в аванс.

*****


АДАПТАЦИЯ
т.Иван Пейчев,м.и ар.Митко Щерев
изпълнява Васил Найденов

Спри не си отивай, ще ми бъде тъжно, 
ще ми бъде тъжно без твоите ръце.
Не, не си отивай, днес ще ти направя
най-страшното признание.
Под мостовете не шумят реки,
когато ти не си, не си със мен.
Пристанищата са пустинно тихи,
когато теб те няма.
Спри не си отивай, ще ми бъде тъжно,
ще ми бъде тъжно без твоите ръце.
Не, не си отивай, ще ми бъде тъжно,
без твоите единствени ръце.
Не, не си отивай, ще ми бъде тъжно,
без твоите единствени ръце.

*****
Можете да гледате целия филмТУК

*****

Вечна песен!...

Това е тим! Наистина, незабравима песен... Благодаря, че ми припомни, Цани!

Един от много сполучливите , стойностни , незабравими филми .
Благодаря , Цани ... Прекрасен постинг !

И песента, и филма са чудесни!

Любима, ... благодаря ти Цане :)
И много прегръдкиииииии :)))))

Изчерпателна статия си написала.
И аз не знаех за съдбата на Юрий Манолов.
Спомняш ли си, че говорих при мен за страха?
Според мен, страхът е в основата на нашите действия.

Абсолютно си права за страха...Всеки се страхува в една или друга степен ,форма и т.н...Смели са тези, които съзнават страховете си и ги преодоляват...
:)

Някои Български филми са по- хубави от много американски. Да не говорим за музиката.