ПРИЯТЕЛИ, НУЖДАЯ СЕ ОТ ВАШАТА ПОМОЩ!

Линк към постинга на Алекс: 
pevetsa.blog.bg/politika/2012/02/28/priiateli-nujdaia-se-ot-vashata-pomosht.911501  


Сълза...Моята...Една от моите...
Чета и болката ме задушава...Стискам зъби,но не мога да спра сълзите...Плача от мъка по тези невинни душици,обречени никога да не изживеят своето нормално детство...Сълзи на обвинение към несправедливата съдба,която ги лишава от най-простичките детски радости...Сълзи на безсилието ми да им помогна...да променя незаслужената им орис...

А родителите им са не просто герои-те са светци!Прекланям се пред волята и търпението,с което се грижат за нещастните си рожби...Поклон за това,че  пред алтернативата"социални грижи" са избрали да се борят  ежедневно с коварната болест...За това е нужно любящо сърце,което да се отрече от себе си...СЕБЕОТРИЦАНИЕ...Не всеки го може...Затова има домове,пълни с малки нещастни душички...



"Поглеждали ли сте в очите на дете с генетично заболяване, лишено от обич, израснало в дом, без своя играчка, с една единствена пижамка? С малки ръчички и с толкова бледа кожа, че през нея се вижда чак душичката му!? Поглеждали ли сте в Кристалния Джакомо и Малкият принц едновременно!?
Аз погледнах и бях погледната! И то така, че с гръм и трясък се сринах от пиедестала си и още се мъча да се изкача на нивото на това дете. Не успявам, и от това ме боли...
Срещата беше кратка, но болезнена за мен. В очите на това момиченце, недокоснати от заболяването, имаше толкова истински неща, че се почувствах лъжкиня. За първи път не издържах на погледа на дете. Отместих очи и се разплаках. Момиченцето направи СВОЯТА мъничка крачка към мен, протегна прозрачната си ръчичка, побутна с пръстче една сълза, а после... мушна пръстчето в устата си!!!
ОПИТВАШЕ ВКУСА НА СЪЛЗИТЕ МИ! ГОСПОДИ!!! Трябваше АЗ да направя това, не ТО!!! Трябваше да "изпия" мъката му, да сложа ръка върху малкото му личице, да го погаля, да го прилаская, да целуна малките пръстчета... Не посмях!
КОЙ казва, че ние, големите, можем много, можем всичко? Чувствах се, и още се чувствам, по-малка, по-низша от това детенце. Чувствах се като стъбло на цвете, което току що е намерило своята красива коронка от венчелистчета с розов цвят, но няма сили да го носи. Плачех от болка, че трябва да нося това нежно цветче върху уж здравото си стъбло. А то се огъна пред напора на тази нежност, сила и желание да бъде мое...
Хванах ръчичката на момиченцето, извадих химикал и на възглавничката на пръстчето, което попи сълзата ми, нарисувах усмихнато лице. Детето го погледна, отново го мушна в уста и си тръгна. Взе и усмивката ми...

Какво ще попитам сега ли?
Питам ВАС, питам и теб, ГОСПОДИ:
 Как да живея от тук нататък, като всеки път щом затворя очи виждам образа на онова момиченце с моята сълза и моята усмивка!? А даже не научих и името му!..."
/Източник: truden.com/
*****
Мили родители,много труден е вашият път на ежедневна битка...много тежък е животът ви с тази безмерна болка в сърцето...
НО НЕ СЕ ПРЕДАВАЙТЕ!НЕКА НАДЕЖДАТА ДА КРЕПИ СИЛИТЕ ВИ!ЖИВЕЕМ В СТРАШНО И БЕЗДУШНО ВРЕМЕ,НО МИЛОСЪРДИЕТО ВСЕ ОЩЕ  НЕ  Е НАПУСНАЛО ЧОВЕШКИТЕ ДУШИ!
И ВЯРВАЙТЕ-
НЯМА НЕСБЪДНАТИ МЕЧТИ!!!

Една история за силата на волята и жаждата за живот:

Тя е без ръка, той е без крак...Тя се казва Ma Li а той Zhai Xiaowei.Техният танц "Hand in Hand" разтърсва всеки, който види този клип.Това не е просто танц, а жажда, полет за живот! 
Няма невъзможни мечти!
Тези две борбени сърца го доказват и всички ние имаме какво да научим за волята да не се предаваш, за волята да продължиш напред ,каквото и да се случва, колкото и да е трудно и болезнено.

Историята на Ma Li и Zhai Xiaoweiе следната :
Ma Li на 19 години е талантлива професионална балерина , но след автомобилна злополука се налага да ампутират едната й ръка. В този тежък момент я изоставя приятелят й, след като разбира, че младото момиче ще остане инвалид.Това още повече срива психически Ma Li и тя решава,че всичко, което до този момент е постигнала рухва и че живота й вече няма смисъл. Прави опит за самоубийство, за щастие неуспешен поради бързата и навременнанамеса на родителите й, върнали се ненадейно по рано в къщата.
Zhai Xiaowei никога не се е занимавал със спорт, нито с балет. Бил е обикновен работещ млад човек, докато един денедна от работните машини не смазва крака му.Налага се ампутация на целия крак и младия мъж остава инвалид.Но той не се предава духом и започва занимания с различни видове спортове. Така един ден се запознава с Li в балетна група.Тя е професионалист, той - начинаещ. Двамата започват да тренират заедно всеки ден, сутрин от 8.00 вечер до 23.00 ч. За този танц "Hand in Hand" всеки един елемент е бил трениран хиляди пъти. Двамата се явяват на известния международен танцов конкурс на CCTV през 2007 г. в Китай. Стигат до финал и сред 7 000 претенденти печелят второто място и специалната награда на публиката."



НЯМА НЕВЪЗМОЖНИ НЕЩА! ПРОСТО ТРЯБВА ДА ПОМОГНЕМ...



 

Благодаря ти за голямото топло сърце което тупти в гърдите ти, БЛАГОДАРЯ ТИ!
Ти си достоен Човек Цане, и за мен е Чест, да се нарека твой приятел.
Топли прегръдки от Русе, и благословение за ЗДРАВЕ и ОБИЧ, към теб и твоите близки.
Алекс от Русе, проповедникът на Любовта.

Благодаря ти,приятелю!Това е голямо признание за мене!Цял живот съм работила с хора и смея да твърдя,че имам нюх ...Отскоро съм в тази общност,прочела съм само няколко твои постинга,но вече знам,че насреща ми е едно голямо,любящо сърце!Благословен да си ти и всеки,докоснал се до благородната ти душа!Благодаря за приятелството!
Цанка,една романтичка на 3000 км от всичко и всички,които обича:)