Изплакана душа :: ПОКЛОН, АПОСТОЛЕ!

Категории

Новини
Забавление
Лайфстайл
Бизнес
Хоби
Технологии
Музика
Спорт
Видео
Изкуство
Лични дневници
Политика
Тя и той
Регионални
Туризъм
Други
Поезия
История
Рецепти

Най-четени

1. zahariada
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. stela50
12. getmans1
13. zaw12929
14. tota

Годишна класация

Най-популярни

1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. milena6

Годишна класация

Най-активни

1. sarang
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. samvoin
6. hadjito
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata

Годишна класация

Blog.bg

Регистрирай си безплатно блог в Blog.bg

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

19.02.2012 14:36 - ПОКЛОН,АПОСТОЛЕ!

Автор: tsanynka Категория: Лични дневници

Прочетен: 5116 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 10.03.2012 16:56

Обесването на Васил Левски

О, майко моя, родино мила,
защо тъй жално, тъй милно плачеш?
Гарване, и ти, птицо проклета,
на чий гроб там тъй грозно грачеш ?

Ох, зная, зная, ти плачеш, майко,
затуй, че ти си черна робиня,
затуй, че твоят свещен глас, майко,
е глас без помощ, глас във пустиня.

Плачи! Там близо край град София
стърчи, аз видях, черно бесило,
и твой един син, Българийо,
виси на него със страшна сила.

Гарванът грачи грозно, зловещо,
псета и вълци вият в полята,
старци се молят богу горещо,
жените плачат, пищят децата.

Зимата пее свойта зла песен,
вихрове гонят тръни в полето,
и студ, и мраз, и плач без надежда
навяват на теб скръб на сърцето.
Христо Ботев

"Обесването на Васил Левски" е последната песен на Ботев. Създадена е вероятно към края на 1875 г., защото не е включена в "Песни и стихотворения". Напечатана е в "Календар за 1876 година" под образа на Васил Левски
.
Писмо до Левски

Ела да ни видиш какви сме без тебе, Апостоле
Времето май справедливо НЕ ни пощади.
Днес никой НЕ пише писма със кръвта си.
По-просто е ...
На Дунав си имаме мост. Но реката мълчи.
В когото са хлябът и ножът, свободен е.
Значи, че може окови за другите да накове.
Да знаеш, родината все още тъй жално плаче -
сигурно чуваш я там, от твойто небе.
България - черна робиня - пак проси със канчето .
Други ни гонят, предават, заплашват, следят...
През февруари обсъждаме попа и ханчето.
После отново се пръскаме - свят като цвят ...
НЕ са времена за високото твое бесило -
на днешната мъка Й стига късче въже -
когато Й дойде до гуша, с последните сили
го връзва на примка в някое тъмно мазе.
Даже за пример НЕ става такава трагедия,
свили сме днес идеала до къшея хляб.
Времето беше уж наше. Сега е безвремие.
Идваме тук, покрай теб, за кураж или знак.
Виждаш ли днешната работа Как е опечена -
теб те обесиха - ние все тъй си седим.
България цяла ще гледа по "ти ви" довечера
Голямото наше мълчание - с цветя и венци..
Галена Воротинцева.