Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.03.2016 17:22 - КОЙТО СНИМА СЪС СЪРЦЕТО, СТИГА ДО ДУШАТА
Автор: slavimirgenchev1953 Категория: Изкуство   
Прочетен: 2735 Коментари: 4 Гласове:
13


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 
Фотографска изложба на Зафер Галибов в Галерия-книжарница „София-прес“ (15-31 март 2016 г.)
image

 Певицата и актриса Камелия Тодорова, 1980 г.

Снимка: Зафер Галибов

 

Още навремето Оскар Уайлд констатирал, че всички пишат, а никой не чете. Освен  че е валидна и в днешно време, към  тази крилата фраза бих добавил и следното: днес всички снимат, а никой не ходи по фотографски изложби.  

Последното обаче не е вярно,  казах го само от любов към каламбурите. Защото ако има експозиция на колоси във фотографското изкуство като Зафер Галибов, нещата стоят по съвсем друг начин. Още повече ако изложбата е подредена не къде да е, а в Галерия-книжарница „София-прес“ - едно от малкото места в София, което предлага книги на съвременни български автори.  

Изложбата се казва „Лицата на душата“, защото Галибов не е „фотографски“ фотограф, той е фотограф художник, каквото почетно звание са даваше навремето. Зафер Галибов не обича да копира действителността, а се старае да я разбулва. Или пък се опитва да я забули, за да я разкрие още по-добре.

Понякога, за да похвалят или жегнат някой художник реалист, обикновено казват, че рисувал педантично, с фотографска точност.  Но фотографската точност може да бъде обидна и за талантливия фотограф, който не иска да копира действителността, а се стреми да я дообогати – и то не с нещо измислено, а с нещо, останало невидимо за окото от пръв, втори и трети поглед.

Има в изложбата на Зафер един потрет на Владимир Висоцки,

image

за който отначало човек може да си помисли, че е графичен портрет – с молив, графит или пастел, кой го знае. Но се оказва снимка! Обаче така направена, щото е направо като художествен потртет. Обаче не е художествен портрет, а е фотографски портрет! Ето това е Зафер Галибов!  

Изложбата показва лицата и разкрива душите на световно известни хора на изкуството и литературата – като Рей Чарлз, Жан-Жак Ано, Вл. Висоцки, Юлия Кръстева,

image

Цветан Тодоров,

image

Васил Стоилов, Теодосий Спасов, други повече или по-малко известни като Камелия Тодорова, Станка Пенчева, Тодор Андрейков, Хасан Карахюсеинов,

image

трети световно неизвестни личности, в които художникът обаче е видял и печата на епохата, и на нещо трайно, което я надхвърля и пренася във времето. Черно-белите портрети на Зафер обхващат времето от 60-те години на 20. век до наши дни.

Особено ценно (и това не е случайно) е включването на български таланти на перото, защото връзката между фотография и литература е много „топла“, както твърди самият Зафер. Но и защото тези творци са лични приятели на художника, а неколцина, уви, по различно време и без време преминаха в отвъдното...

В галерията, където, както споменах, се предлагат книги от български творци, това съжителство е напълно естествено. То ще ни припомни вече забулените от здрача на годините лица на писателите Валентин Пламенов

image

и Виктор Пасков,

image

поетите Калина Ковачева,

image


Емил Симеонов

image

и Борис Гуляшки,

image

който ни завеща стихотворение като това:

ПИТАЩИ ХОРА

Момчета, задавайте своите въпроси.

Момчета, не стискайте устни.

Започнете веднъж.

По-нататък е просто:

въпросът ще ги отпусне.

 

Не мълчете, момчета. Не казвайте: „После”.

Питайте и силно и дръзко.

Питайте днес. Днеска трябват въпроси.

След това ще е късно.

 

Не стойте подобно изящни икони.

Съвсем не ви е присъщо.

Не ви отговарят. Бъдете спокойни!

Това е отговор също.

 

Но не спирайте. Питайте. Питайте ясно.

Нужни са питащи хора.

Човек до въпросите първо израства.

След това ще си отговори.

 

Снимките на Володя Висоцки Зафер е направил при гостуването на Театъра на Таганка в България през далечната вече 1975 г. Те са наредени на последната лавица над книгите в книжарницата.

Зафер, както сам признава, започнал да снима едва ли не случайно, като игра, като хоби, като забавление. Лека полека фотографията става за него не просто професия, а съдба, и аз добре знам, бидейки, за моя чест, негов приятел, че когато снимаш със сърцето, няма начин да не стигнеш до душата.

Не смея обаче да го попитам дали е съхранил фотографиите, които ми направи едно време с китарата. За да не се окаже, че ги е изхвърлил  в кошчето, разбира се!


 




   
 



Гласувай:
13



1. getmans1 - И недей го пита важното е, че го пр...
23.03.2016 20:12
И недей го пита важното е, че го представяш повече от блестящо, кратко, ясно, точно и най-вече разбрано!
цитирай
2. slavimirgenchev1953 - Всъщност аз си ги имам тия снимки. Интересно ми е дали Зафето ги пази. )))
23.03.2016 20:27
getmans1 написа:
И недей го пита важното е, че го представяш повече от блестящо, кратко, ясно, точно и най-вече разбрано!

цитирай
3. batogo - !!!:)))Поздравления, Славе!
24.03.2016 06:31
Благодарен съм ти за това, което видях и прочетох.
цитирай
4. slavimirgenchev1953 - Благодаря, Оги! Поздрави и от мен! )))
24.03.2016 06:47
batogo написа:
Благодарен съм ти за това, което видях и прочетох.

цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: slavimirgenchev1953
Категория: Поезия
Прочетен: 5580931
Постинги: 1439
Коментари: 15766
Гласове: 52238
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031