Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.02.2013 15:13 - Какво се знае за свети Валентин
Автор: lyuliak Категория: История   
Прочетен: 5319 Коментари: 3 Гласове:
5


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Причината св. Валентин да бъде обявен за закрилник на влюбените е най-известният епизод от биографията му. Той се отнася до благославянето браковете на римските легионери. За да повдигне бойния дух на своите легиони, императорът издал заповед, с която забранявал на войниците да създават семейства. Надявал се, че като няма какво да ги задържа в дома им, те ще мислят само за битките и за славата на империята. Но мнозина от тях, които тайно изповядвали християнската вяра, идвали при презвитер Валентин и той благославял брачния им съюз (в онези времена тайнството Венчание още не е било установено в днешния му вид). Така благословил и брака на центурия Сабино с християнката Сератия. Ала младата двойка скоро била покосена от тиф. И техните родители, които били против женитбата им, хвърлили вината за това върху свещеника. Това станало причина да бъде осъден на смърт.

Друг епизод разказва как с пламенната си молитва излекувал от хондрома (доброкачествен тумор на хрущялната тъкан) сина на учения езичник Кратон. Нещастникът на име Херимон (Хоримон), така се бил прегърбил, че главата му почти опирала до коленете, без да може да се изправи. След този случай самият Херимон, ученият му баща, както и много от обучаващите се при него ученици приели Христовата вяра. Като узнал за масовото покръстване, градоначалникът заключил Валентин в тъмница. Там той продължавал да лекува болните и да ги обръща в християнската вяра. Заради това бил осъден на смърт.

Като виждал, че Валентин е мъдър и почтен мъж, градоначалникът пратил при него образования сановник Астерий, който да го убеди да се откаже от вярата си. Астерий, като чул как Валентин в молитвите си нарича Христа „Светлина на истината”, му казал: “Сега ще те изпитам истина ли е това, което казваш, че Христос просвещава всеки човек. Аз имам дъщеря, която ослепя преди да навърши две години. Ако ти, в Името на твоя Христос, й върнеш зрението, ще направя всичко, което пожелаеш.” Валентин се съгласил и Астерий довел малкото момиче. След горещата молитва на светеца сляпото момиче прогледнало и целият дом на Астерий повярвал в Христа. След като се подготвили, всички - 46 души - приели свето Кръщение. Като научили за кръщението на Астерий, много християни дошли в дома му. Там били хванати и хвърлени в тъмница. След дълги и жестоки мъчения всички безпощадно били избити. Това станало на 14 февруари 269 г. на улица Фламинийска (Жреческа), където е гробът му и до днес. На това място папа Юлий І (337-352 г.) издигнал църква, в която се пазят светите мощи на мъченика за вярата.

Най-съществената причина да бъде установено празнуването на 14 февруари като ден на св. Валентин била борбата против езическите празници. Така са въведени и много други празници в Църквата. Така е установен дори един от най големите празници – Рождество Христово от същия папа Юлий І, споменат по-горе. До тогавава празникът е бил почитан на Богоявление.

Едни от най-пищните празници в Древен Рим били матроналиите. Това били женски празници в чест на Юнона Луцина – богиня на брака и майчинството. Празнували се през мартенските календи (началото на месец март). Тези празненства се свързвали с луперкалиите – староиталийски празник на плодородието и пречистването в чест на Фаун Луперк. Името му идва от свещената пещера Луперкал (от лат. lupus – вълк), която се намира в подножието на хълма Палатин в центъра на Рим. Бихме могли да я преведем като “Вълчата пещера”. В нея, според древните митове, били откърмени от вълчица братята-близнаци Ромул и Рем, които основали (през 753 г. пр. Р. Хр.) Вечния град. Луперкалиите се празнували в средата на последния месец на римската година – 15 февруари. Фаун (Фавън, Фавн) се смятал за лукав дух, който краде деца, изпраща болести и кошмари и съблазнява жените. Жреците на празника – луперките, принасяли куче и козел в жертва на Фаун Луперк. След жертвоприношението, препасани на голо около бедрата с одраната кожа на жертвените животни, бягали около Палатинския хълм. С ремъци, изрязани от кожите препасвали жените, за да бъдат плодовити или ги удряли по гърба (подобно на нашенското сурвакане за здраве и берекет). Тези празници по-късно започнали да се наричат februa, (-orum). На латински februus означава очиствам, очистителен, и произлиза от името на етруски бог с това име. Така започнали да се наричат и кожените ремъци. Оттам произлиза името на месец февруари (месец на очистването). В празника дейно участвали и младежите. Девойките написвали имената си върху къс хартия и ги поставяни в делви. Младежите ги изтегляли оттам и по време на празненството придружавали момичето, което съдбата им е отредила. Често връзката между тях се задълбочавала, влюбвали се и се стигало до сватба.

Когато християнството се утвърдило, Църквата се стараела да прекрати старите езически празници и обичаи. Един от най-решителните борци против езичеството бил папа Геласий І (492-496 г.). През 496 г. той прекратил луперкалиите и официално обявил 14 февруари за ден на почит към св. Валентин. Поради това, че новият християнски празник бил в съседен ден, някои елементи от езическия, вече преосмислени в християнски дух, преминали в него. Църквата преценила, че няма нищо накърняващо вярата, в обичая младежите да изтеглят имена на девойки и да празнуват с тях и той се запазил, а св. Валентин станал техен покровител.

При формирането на култа към св. Валентин вероятно роля е изиграло и неговото име, което произлиза от латинското прилагателно valens (род. п. valentis) и означава силен, здрав, могъщ. От същия корен произлиза и обичайният поздрав при римляните Vale!, който означава: „Бъди здрав!”, „Прощавай!” и се използвал при среща, при раздяла; с него завършвали писмата, подобно на използваното днес по цял свят „Чао!”

 

Почитането на св. Валентин като покровител на влюбените във вида, в който ни е познато днес, се зародило около ХІV век. Първи жителите на Изумрудения остров – Ирландия, откриват в житието на мъченика вдъхновение да го тачат като закрилник на влюбените. Обичаят завладял цяла Англия и Шотландия. Първото и най-известно писмено свидетелство за това ни е оставил Шекспир (1564-1616 г.). В трагедията “Хамлет” (ІV действие, V сцена) прелестната Офелия пее:

На Валентиновден зарана  вратата отлости   и валентинка ще ти стана,  ако ме искаш ти!

Тъй каза тя. И до зората  пристана му сама.  А след зората бе момата  не толкова мома.

Моми, моми, недейте дава  без булчински венец!  Мъжът туй чака, не прощава  подлеца му с подлец!

Сега тя казва: – Нали щеше  да се венчаеш с мен!  – Щях, честен кръст, ако не беше  тоз Валентиновден!

(превод Валери Петров)

“Валентинки” се наричали както влюбените девойки, така и честитките, които им изпращали младежите. Създаването на първата честитка – валентинка се приписва на Чарлз, херцог Орлеански през 1415 г. Докато бил заключен в единична килия в затвора Тауър, той се борел със самотата, като пишел любовни послания до любимата си жена. През ХVІІІ век валентинките достигнали разцвет. През 1797 г. в Англия било издадено “Ръководство към младия човек за писане на валентинки”.

Днес количеството на валентинките се измерва с милиони. Те, разбира се, носят огромни печалби на пощите, цветарите, търговците на сувенири. На този ден в САЩ се купуват по 20 хиляди рози всяка минута. Рекордът за най-скъпа валентинка е поставен от гръцкия милиардер Аристотелис Онасис. Той изпратил на тогавашната си възлюбена – оперната дива Мария Калас картичка на стойност 288 000 долара, изработена от чисто злато и украсена с изумруди и брилянти.

Но нека да се върнем на въпроса защо Православната църква не почита св. Валентин? Светец само на Католическата църква ли е той?

Всички светци, които са прославили Божието име, докато Църквата е била единна, се почитат както на Изток, така и на Запад. В нашето календарче са отбелязани много римски папи, мъченици и светители от Западната Църква. Проблемът е в това, че Българската православна църква издава само едно малко джобно календарче, в което няма как да бъдат поместени имената на хилядите светии от всички векове, отдали живота си за вярата. Нека да не мислим, че това са всички светии, които са написани в джобното календарче! Другите поместни Православни църкви, наред с джобните, издават и големи, по-подробни календари и в тях можем да намерим няколко светци с името Валентин, почитани в съборната Православна църква.

Най-рано в календара са св. мъченици Пасикрат и Валентин Доростолски, посечени с меч през 228 г. Тяхната памет се почита на 24 април (7 май по стар стил). Буди недоумение, че техните имена са отбелязани в руския календар, а в българския не са.

На 6 юли (19 юли по стар стил) е паметта на св. мъченици Марин, неговата жена Марта и синовете им Авдифакс и Авакум, презвитер Валентин, Кирин, Астерий и много други, пострадали в Рим през 269 г.

Свещеномъченик италийски Валентин (Уалентин), епископ Интерамнски и неговите трима ученици мъченици Прокул, Ефив и Аполоний и праведни Авундий са пострадали ок. 273 г. при император Луций Домиций Аврелиан (270-275 г.). Православната Църква почита паметта им на 30 юли (12 август стар стил).

В нашия календар на 10 февруари са отбелязани единствено св. мъченици девици Валентина (родом от Кесария), Ената, Павла и други палестински мъченици пострадали през 308 г.

От посочената справка е видно, че Православната църква чества паметта на св. свещеномъченик презвитер Валентин на 6 юли. И няма абсолютно никаква пречка неговото име да бъде записано и в календарчетата, които издава нашият Синод. Дано от следващата година това да стане. И ако през 2007 г. България стане член на Европейския съюз, това ще бъде малък принос на Църквата ни за нашата европейска интеграция. Няма също така никаква пречка да отправяме молитви към светеца не само на датата, когато се чества паметта му, а и през всеки друг ден на годината. Включително и на 14 февруари.

Римокатолическата църква чества паметта на мъченика на деня, когато е пострадал. Не е известна причината, поради която Православната църква го почита на 6 юли. Подобно разминаване с отбелязването на паметта има при много други общи светци.

http://www.pravoslavie.bg/




Гласувай:
5



1. lyuliak - повече на:
14.02.2013 15:14
http://www.pravoslavie.bg/%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%BA/%D0%A1%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B8-%D0%92%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%B8%D0%BD,-%D0%A6%D1%8A%D1%80%D0%BA%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B8-%D0%BB%D1%8E%D0%B1%D0%BE%D0%B2%D1%82%D0%B0
цитирай
2. sparotok - !
14.02.2013 22:36
Интересна история...Не се бях задълбочавал в произхода на деня на Св. Валентин, а се оказа, че има много интересни неща.

Поздрави!
цитирай
3. lyuliak - благодаря! и аз не знаех
20.02.2013 00:07
Програма "Христо Ботев" , радиото, провокират много от моите последващи търсения в Интернет, а този свещеник който го е писал, доста се е потрудил.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: lyuliak
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1212405
Постинги: 706
Коментари: 605
Гласове: 1552
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031